Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
— Може ли да говоря и с двама ви отвън, ако обичате? — попита той.
Мама хвана татко за ръката. Аз също знаех, че това не е добра новина.
Когато се върнаха, г-н Кълан каза на всички, че Дейви Рей е излязъл от операционната. Все още бил с опасност за живота, нощта щяла да покаже. Благодари на всички за това, че са дошли да окажат подкрепа и каза, че е време да се разотиваме по домовете и да се опитаме да поспим.
Бен с родителите му стояха до десет и после си тръгнаха. Семейство Уилсън се прибраха у дома половин час по-късно. Полека-лека и роднините се разотидоха. Презвитерианският свещеник обеща да стои, докато присъствието му е необходимо. Г-жа Кълан стисна ръката на мама и я помоли да не си тръгва все още. Така че чакахме в онази стая с белите стени, а мъглата се превърна в дъжд, който спря, пред прозорците се спусна мъгла и омарата се завърна.
След полунощ г-н Кълан отиде да вземе чаша кафе от машината в коридора. Върна се след няколко минути със сивокосия доктор.
— Даян! — възкликна радостно. — Даян, той се е събудил!
Те се втурнаха навън, хванати за ръце.
Минаха десет минути. След това, след, както изглеждаше, цяла вечност, г-н Кълан се върна в чакалнята. Бях виждал цигарени угарки с повече живец от този в погледа му.
— Кори? — каза тихо. — Дейви Рей иска да те види.
Страхувах се.
— Върви, Кори! — подкани ме татко. — Всичко е наред.
Станах и последвах г-н Кълан.
Докторът стоеше пред стаята на Дейви Рей и си говореше със свещеника. Представляваха мрачна гледка. Г-н Кълан отвори вратата и аз влязох. Вътре беше г-жа Кълан, седнала в кресло до леглото, покрито от прозрачна кислородна палатка. Пластмасови тръбички се разклоняваха като змии от фигурката, просната под бледосин чаршаф. Бяха свързани с торбички, пълни с кръв и бистра течност. На една машина се виждаше зелена точка и тя бибипкаше бавно по объл черен екран. Г-жа Кълан ме видя и се наведе към главата под онази палатка.
— Дейви Рей? Той е тук!
Чух звука от затруднено дишане и надуших „Клорокс“ и „Пайн Сол“147. По прозореца зачука дъжд. Г-жа Кълан каза:
— Кори, седни тук! — и се изправи. Отидох при нея. Тя взе едната ръка на Дейви Рей; беше бяла като италиански мрамор. — Ето тук ще бъда, Дейви Рей! — тя призова усмивка с огромно усилие и след това отново положи ръката му на леглото и се отдалечи.
Застанах до леглото и погледнах през кислородната палатка към лицето на приятеля си.
Беше много блед и имаше тъмнопурпурни кръгове под очите. Някой му беше сресал косата с влажен гребен. Дейви Рей беше завит до врата и не видях следи от раната, която го бе довела тук. От ноздрите му излизаха тръбички и устните му бяха сиви. Лицето му изглеждаше като восъчно, а очите му се взираха право в мен.
— Аз съм — казах. — Кори.
Той преглътна с усилие. Може би зеленото писукане се ускори леко, а може и просто да си въобразявах.
— Ти си паднал — казах и веднага си помислих, че това е най-глупавото нещо, излизало от устата ми.
Той не отвърна. Вероятно не можеше да говори. Продължих:
— Бен и Джони бяха тук.
Дейви Рей дишаше. Дъхът му се превърна в дума:
— Бен… — едната страна на устата му трепна. — Идиот.
— Аха — съгласих се и се постарах да се усмихна. Не бях силен като г-жа Кълан. — Помниш ли какво точно се случи?
Той кимна. Очите му бяха трескаво ярки.
— Да ти кажа — рече с прегракнал глас. — Трябва да ти кажа.
— Добре — съгласих се и седнах.
Той се усмихна:
— Видях го.
— Така ли? — наведох се заговорнически напред. Надуших нещо, което ми замириса на кръв, но не го показах. — Видял си тварта от изгубения свят?
— Не, по-хубаво — усмивката му угасна, когато Джони Рей преглътна болезнено, после се върна. — Видях Снегопад!
— Снегопад — прошепнах. Великият бял елен с рога като дъбове. Да, прецених. Ако някой заслужава да види Снегопад, това е именно Дейви Рей.
— Видях го. Заради това се спънах. Не гледах къде стъпвам. О, Кори! — възкликна той. — Толкова беше красив!
— Обзалагам се — съгласих се.
— По-голям е, отколкото разправят! И е и много по-бял!
— Сигурно — казах. — Той трябва да е най-красивият елен, живял някога.
— Точно така — прошепна Дейви Рей. — Стоеше право пред мен. И когато започнах да казвам на татко, Снегопад скочи. Просто скочи и изчезна. Тогава се спънах, понеже не гледах къде стъпвам. Но Снегопад не беше виновен за падането ми, Кори. Никой не беше виновен. Просто така се случи!
147
„Клорокс“, „Пайн Сол“ — почистващи препарати.