Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
Когато се прибрах у дома, татко дремеше в креслото си. Мачът на Алабама бе свършил преди да отида до „Улуърт“, а сега радиото бе настроено на станция с кънтри музика. Доставих на мама блатовете и след това гледах как татко спи. Беше се свил, скръстил ръце на гърдите си. Опитваше се да се вземе в ръце, помислих си. Издаде тих съскащ звук с напиращо на устните му похъркване. Нещо премина през ума му и го накара да трепне. Очите му се отвориха, налети с кръв, и той сякаш се взираше право в мен в течение на няколко секунди, преди отново да ги затвори.
Не ми хареса какво е лицето му насън. Изглеждаше тъжен и изпит от глад, макар да имахме храна в изобилие. Разбира се, в това да бъдеш мияч на чинии също има някакво достойнство. Не казвам, че няма, понеже всяка една професия си има достойнствата и нуждата. Но не можех да не си помисля, че той се намира на прага на отчаянието, щом е влязъл в кафенето „Брайт Стар“ да подава молба за мияч на чинии, когато е бил на крачка от това да стане заместник-бригадир на товарната рампа в мандрата. Лицето му внезапно се изкриви в плен на дневен кошмар, а от устните му се отрони тихо стенание. Дори насън не можеше да избяга задълго.
Влязох в стаята си, затворих вратата и отворих едно от седемте мистични чекмеджета. Извадих кутията от пури „Уайт Оул“, вдигнах капака и проучих перото под настолната ми лампа.
Да, реших, с ускоряващо се сърцебиене. Да.
Можеше да бъде перо от папагал.
Но беше изумрудено зелено. Ругаещият на немски папагал на г-ца Синьогласна беше тюркоазено-син, без нито капчица друг цвят по него, освен жълтото на човката му.
Твърде жалко, че г-ца Зеленогласна не беше сестрата с папагала, казах си. Защото в такъв случай нейният би бил изумрудено зелен и…
… и внезапно ми се стори, че съм скочил от червената скала.
Какво точно беше казала г-ца Синьогласна, когато г-ца Зеленогласна отказа да даде на папагала й бисквитка, понеже се боеше да не й отхапе пръстите?
Три думи.
Аз.
Хранех.
Твоя.
Твоя какво — папагал?
Дали и двете сестри Глас, и двете изживели живота си в странните условия на преструвки и съперничество, не бяха притежавали по един папагал? Дали бе имало втора птица — само че изумруденозелена и с едно перо по-малко — някъде в онази къща, безмълвна толкова, колкото първата бе шумна?
Бях на едно телефонно обаждане от истината.
Стиснах перото в шепата си. Сърцето ми туптеше, когато излязох от стаята си и се насочих към телефона. Не знаех номера, разбира се — наложи се да го потърся в тънкия телефонен указател.
Преди да успея да стигна до номера на Глас, телефонът звънна.
— Аз ще вдигна! — казах и грабнах слушалката.
Ще помня до края на живота си тона на гласа, който ми заговори.
— Кори, г-жа Кълан е. Моля те, дай да се чуя с майка ти!
Тонът й бе стегнат и уплашен. Веднага разбрах, че е станало нещо ужасно.
— Мамо! — извиках. — Мамо, г-жа Кълан е!
— Не буди баща си! — скара ми се мама, когато стигна до телефона, но изсумтяване и шумолене ми подсказаха, че забележката й е закъсняла. — Здравей, Даян! Как си… — тя спря. Усмивката й повехна. Прошепна:
— Какво е станало? О, Иисусе…
— Какво има? Какво има? — попитах.
Татко влезе с подпухнало лице.
— Да, разбира се! — каза мама. — Разбира се. Да. Веднага тръгваме. О, Даян, толкова съжалявам!
Когато остави слушалката на вилката, очите й бяха пълни със сълзи, а лицето й бе пребледняло от шока.
Мама погледна към татко, после към мен. Каза:
— Дейви Рей е бил прострелян.
Дланта ми се разтвори и зеленото перо се понесе към пода.
За няма и пет минути се натоварихме в пикапа и се насочихме към болницата в Юниън Таун. Седях между родителите си, напълно замаян от онова, което ми бе казала мама. Днес Дейви Рей бе отишъл на лов с баща си. Беше много възбуден, че ще ходи с татко си и в докоснатите от зимата гори ще търсят следи от елени. Те се спускали по един хълм, бе казала г-жа Кълан. Най-обикновен хълм. Но Дейви Рей стъпил в скрита под опадалите листа лалугерска дупка и паднал по лице, и при падането карабината останала заклещена под него, прицелена в дробовете и сърцето му. Гръмнала при удара на тялото в земята. Г-н Кълан, който не беше в особено добра физическа форма, вдигнал сина си на ръце и тичал цяла миля през гората, за да го върне до камиона им.