Момчешки живот

— Вие ли сте семейство Ръсел?

Мъжът си отиде в търсене на друго страдащо семейство.

Дойде свещеникът от презвитерианската църква в Юниън Таун, към която принадлежаха семейство Кълан, влезе и ни помоли да се хванем всички за ръце и да се помолим. Хванах едната ръка на г-н Кълан — беше влажна от нервна пот. Знаех силата на молитвата, но бях приключил с егоизма. Исках Дейви Рей да се оправи, разбира се, и точно за това се молех с цялото си сърце, но никога не бих си и помислил да пожелая смърто-живота на Ребъл на природна стихия като приятеля ми.

Появиха се Джони Уилсън и неговите родители. Бащата на Джони, стоик като сина си, тихо заговори на г-н Кълан, но не показа емоции. Г-жа Уилсън и мама седнаха от двете страни на г-жа Кълан, която не можеше да стори кой знае какво, освен да се взира в пода и да повтаря:

— Той е добро момче, толкова добро момче! — отново и отново, сякаш се приготвяше да се бори с Господ за живота на Дейви Рей.

Ние с Джони не знаехме какво да си кажем. Това беше най-лошото изпитание, през което бяхме преминавали и двамата. Бен и родителите му дойдоха няколко минути след семейство Уилсън и след това се появиха роднините на Дейви Рей. Презвитерианският свещеник отведе г-н и г-жа Кълан за по-уединена молитва, както предположих, а ние с Бен и Джони стояхме в коридора и си говорихме за това, което се беше случило.

— Той ще се оправи — каза Бен. — Татко казва, че тази болница е наистина добра!

— Татко казва, че Дейви Рей е извадил късмет, че не е умрял на място! — отвърна Джони. — Каза, че знае за едно момче, което се застреляло в корема, но не оцеляло и няколко часа.

Погледнах часовника си. Дейви Рей беше в операционната от четири часа.

— Той ще се справи — казах на приятелите си. — Той е силен. Ще се справи!

Полека край нас пропълзя още един час. Бе паднала нощ, съпроводена със студена мъгла. Г-н Кълан беше измил боята от лицето си, беше изстъргал пръстта изпод ноктите си и бе приел назаем една зелена болнична риза.

— Това е последният ми ловен поход — заяви на татко. — Кълна се пред Иисуса. Когато Дейви Рей се оправи, ще изхвърлим всички пушки в гората!

Той прикри лицето си с ръка и изхлипа задавено.

Татко го прегърна през рамото.

— Знаеш ли какво ми каза той днес, Том? Нямаше и десет минути преди случката. Каза: „Ако го видим, няма да стреляме по него, нали? Тръгнали сме просто на лов за елени, нали? Няма да стреляме, ако го видим!“ Знаеш ли за какво говореше?

Татко поклати глава.

— Тварта, която избяга от карнавала. Как според теб си е наумил подобно нещо, а?

— Нямам представа — каза татко.

Заболя ме да чуя тези неща.

Дойде лекар с късо подстригана коса и очила с бели рамки. Семейство Кълан веднага скочи на крака.