Империя на бури

Лизандра го стрелна остро.

– Обсъди въпроса с Елин.

Едион я огледа от глава да пети.

– Теб пък какво те гложди?

Държеше се студено с него от няколко дни. Сега обаче той видя пределно отчетливо как куртизанската маска пасва върху лицето й – очите й сякаш просветнаха, а намръщената й уста поомекна.

– Нищо. Просто съм уморена.

Погледът, който отправи към морето, обаче го накара да се притесни и той пророни внимателно:

– Откакто сме тръгнали, влизаме в битка след битка. Макар да имам десетгодишен опит с това, се чувствам изтощен. Не само физически, но и душевно.

Лизандра прокара пръст по гладкото дърво на парапета.

– Първоначално си мислех... Всичко ми се струваше едно голямо приключение. На колкото и сериозни опасности да се натъквахме, цялото преживяване беше ново за мен и се усещах толкова свободна далеч от натруфените рокли и спалните. Но онзи ден в Залива на Черепа спрях да го възприемам така. И започнах да виждам всичко като... борба за оцеляване. Осъзнах, че някои от нас може да не преживеят поредния сблъсък. – Устата й потрепери леко. – Никога не съм имала приятели; не и като сегашните. А днес, на онзи плаж, когато съзрях флота и си помислих, че е на враговете ни... За момент... – Тя вдиша дълбоко. – Ти как се справяш? Как си се научил да влизаш в битка с Гибелния легион, без да се сковаваш от ужас при мисълта, че навярно не всички ще си тръгнете от бойното поле?

Едион изслуша всяка нейна дума, претегли всяка пресеклива глътка въздух. И отвърна просто:

– Нямаш друг избор, освен да го приемеш. – Искаше му се да не й се налага да мисли за такива неща, да носи такова тегло върху плещите си. – Страхът от загубата... и той може да те съкруши също като самата загуба.

Лизандра най-сетне посрещна погледа му. Зелените й очи – тъгата в тях го връхлетя като удар в корема. Едва се сдържа да не я грабне в ръцете си. Но тя каза:

– Май и двамата ще трябва да си го припомняме в идните дни.

Той кимна и издиша през носа си.

– И да се радваме на времето, което имаме.

Вероятно и тя беше получавала този урок не по-малко пъти от него.

Изящното й гърло подскочи и тя го погледна изпод гъстите си мигли.

– Радвам му се. На това... каквото и да е то.

Сърцето му подхвана грохотен ритъм. Едион се поколеба дали да подходи тактично и си даде три глътки въздух време, за да реши. В крайна сметка избра обичайния си метод, който му служеше добре и на бойното поле, и извън него: прецизна, безкомпромисна атака, примесена с достатъчно арогантност, че да хване опонентите си неподготвени.

– Това – поде с полуусмивка – между нас?

Лизандра наистина възприе отбранителен тон и му показа ръката си.

– Знам, че миналото ми е... отблъскващо.

– Ще те спра на мига – обяви Едион и се осмели да пристъпи към нея. – И ще ти кажа, че няма нищо отблъскващо в теб. Нищо. Бил съм с не по-малко хора. Жени, мъже... Виждал съм и съм изпробвал всичко.

Тя вдигна вежди. Той сви рамене.

– Извличам удоволствие и от двата пола, в зависимост от настроението ми и човека пред мен. – Един от някогашните му любовници до ден-днешен си оставаше и един от най-близките му приятели и най-опитни командири в легиона му. – Привличането си е привличане. – Той свика смелостта си. – И го познавам достатъчно, за да разбирам какво има между нас с... – Нещо се притвори в очите й и думите му увехнаха. Твърде скоро. Твърде скоро беше за такива разговори. – Времето само ще покаже. Няма да се обвързваме с нищо друго, освен с искреност.