Върховният повелител

„И кои са оцелелите?” – помисли си Денил. Той се огледа и забеляза, че от Висшите магове присъстват само директорът Джерик, лорд Пийкин, лейди Винара и лорд Телано. Той продължи да се оглежда, но никъде не видя Ротан.

„Може би не е успял да се върне в града” – помисли си Денил. Кратката мисловна комуникация между ичаните и Сония беше изпълнила сърцето му с надежда. Той беше намерил Тайенд, наставникът му също можеше да е жив.

„Освен ако Карико не лъже”.

Когато няколко от магьосниците се отдръпнаха от отрупаните с храна маси, Денил видя един богато облечен мъж да седи в ъгъла на стаята и установи, че все още има какво да го изненада.

„Ето къде се е озовал кралят” – помисли си той. Преди да съобрази какво изисква протоколът в подобна ситуация, монархът го погледна, кимна му и се обърна към събеседника си. Изражението му ясно подсказваше, че не иска да бъде прекъсван.

Едрият мъж му изглеждаше познат. Денил се усмихна, когато се досети къде го е виждал. Това беше Горан, крадецът, с когото Денил беше преговарял за освобождаването на Сония.

„Кралят разговаря с Крадците. – Денил се засмя мислено. – Сега вече съм видял всичко”.

— И така – каза Тайенд. – Няма ли да ме представиш?

Денил погледна учения.

— Сигурно трябва. Ще започна с Висшите магове.

Той тръгна към лорд Пийкин. Алхимикът разговаряше с Девин и Ларкин.

— Посланик – каза Пийкин, когато Денил се приближи до тях, имате ли някакви новини?

— Според моя водач само трима ичани са останали живи – отвърна Денил. Той се обърна към Тайенд. – Това е Тайенд Тремелин, който бе на посещение в Имар...

— Видяхте ли Сония? Акарин с нея ли е? – попита Девин с едва сдържано вълнение.

— Не, не съм я виждал – отвърна предпазливо Денил. – Така че не знам дали Акарин е с нея. – Той погледна към Фаранд, който му кимна почти незабележимо. Акарин им бе наредил да не разкриват присъствието му и Денил нямаше да каже нищо, докато не се наложеше.

Девин изглеждаше разочарован.

— Тогава как е възможно толкова ичани да са мъртви?

— Може би това е дело на Сония – предположи Ларкин.

Останалите магьосници го погледнаха скептично.

— Знам, че крадците сами са убили един – обади се Тайенд. – Онзи, който се нарича Фарин, ми го каза.

Пийкин поклати глава.

— Крадците побеждават ичаните. Това не ни ли прави некадърници?

—Някакви други новини? – попита Ларкин.

Денил огледа стаята.

— Лорд Оусън тук ли е?

Алхимиците поклатиха глави.

— О. – Денил ги погледна и въздъхна. Значи не знаеха за Лорлън.

— Имам и други новини, но не са добри.