Червени морета под червени небета

— Запад север, ест! — отговори Мумчанс.

— Не разбирам. — Езри се взираше в своите часовници. Джийн забеляза, че синята й туника е подгизнала от пот, косата — сплъстена, а лицето й лъщеше. — Аз следях часовниците. Беше… Само примигах и… Времето изведнъж изчезна.

На палубата цареше буйна суматоха. Вятърът отново смени посоката си, мъглата се закълби около тях и Мумчанс ги насочи по новия им курс с точни и почти изящни завъртания на кормилото.

— Богове! — възкликна Езри. — Толкова зле не помня да е било.

— Чак такова не е било — додаде Мумчанс.

— Колко още — попита Джийн, без да се срамува от тревогата си.

— Това е последният завой — отвърна Езри. — Ако предположим, че не сме се подхлъзнали толкова много на Юг, че да се натъкнем на нещо през тези няколко минути, оттук нататък плаваме направо на запад север чак до Порт Продигал.

Те се плъзгаха по тъмните води и постепенно странните усещания по кожата на Джийн започнаха да утихват. Мъглата се отдръпна и първо разкри чист мрак пред кораба, а после се разсея и зад тях. Сиянието на фенерите като че се изливаше в нощта, невъзпрепятствано от нищо, а вдъхващите увереност шумове от джунглата се завърнаха и от двете страни на канала.

— Дълбочина осем клафтера! — разнесе се вик на замервач.

— Това е основният канал — отбеляза Дракаша и отново се изкачи по стъпалата на квартердека. — Браво на всички! — Тя се обърна и огледа средата на палубата. — Приберете повечето фенери. Оставете няколко да ни светят, че да не изненадаме никого, като влезем в пристанището. Продължавайте да замервате дълбочината. — Тя хвана Мумчанс и Езри за раменете и ги стисна. — Знам, наредих да не се пие, но мисля, че всички трябва да се подкрепим.