Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Капитан Дракаша! — Утгар застана на хакборда, стиснал между пръстите си въжето с лага. — Четири възела, хей!
— Ест — отвърна Дракаша. — Четири възела, и кърмата ни е на едно ниво с входа на прохода. Дел, дай ми десет минути.
Делмастро кимна, преобърна един от часовниците си и започна да следи песъчинките, които заструиха от горната част към долната. Дракаша се премести на предния парапет на квартердека.
— Внимание! — призова тя моряците, които работеха или чакаха на палубата. — Ако започнете да се чувствате странно, стойте далече от парапетите. Ако не издържате на палубата, слезте долу. Това е неприятна работа, която трябва да издържим, минавали сме през това и преди. Нищо лошо няма да ви се случи, ако останете на кораба, вкопчете се здраво за тази мисъл. Не напускайте кораба.
Сега мъглата се надигаше и започваше да се натрупва на пластове. Смътните очертания на скали и джунгли отвъд бързо се топяха. Пред тях се ширеше единствено черна тъма.
— Десет, капитане! — обади се най-сетне Делмастро.
— Пет клафтера! — провикна се единият от замерваните.
— Мум, завърти кормилото надолу. — Дракаша надраска с въглен бърза бележка на пергамент и я сгъна. — Две дръжки към подветрената страна.
— Ест, капитане, две дръжки към подветрената страна.
Щом той завъртя леко кормилото, корабът се наклони наляво. Моряците горе нагласиха платната и въжетата според наставленията, втълпени от Дракаша, преди да навлязат в прохода.
— Отмери ми дванайсет минути, Дел.
— Ест, капитане, дванайсет!
В течение на тези дванайсет минути мъглата се сгъсти като дим от добре подхранван огън. Тя ги обви и от двете страни — кълбяща се сива стена, сякаш заключила светлината и звуците им в мехур, скрила всякаква следа от външния свят. Скърцането на гредите и въжетата, плясъкът на вълните, разбиващи се в корпуса, бърборенето на гласове — всички тези познати звуци кънтяха глухо, а шумовете от джунглата изчезнаха. А мъглата продължаваше да настъпва, докато най-сетне не прекоси ефимерните очертания на осветената от фенерите вода. Сега видимостта изчезваше на разстояние четирийсет стъпки във всички посоки.
— Дванайсет, капитане! — отбеляза Делмастро.
— Мум, завърти кормилото нагоре — нареди Дракаша, втренчена в компаса в будката. — По посоката на вятъра. Насочи ни на северозапад-запад. — После извика на моряците в средата на палубата: — Бъдете готови за изместване на реите! Северозапад-запад, вятърът отляво откъм кърмата!
Последваха няколко минути дейност и корабът бавно се свъртя и пое по новия си курс, а екипажът укрепи наново рейте. През цялото това време Джийн все повече се убеждаваше, че мъглата действително притежава свойството да поглъща звуците. Шумът от тяхната дейност просто замлъкваше, щом се удари в непроницаемия й саван. Всъщност единственото доказателство за съществуването на света отвъд мъглата беше влажният, земен мирис на джунглата, довяван от топлия бриз към квартердека.
— Седем клафтера! — провикна се замервачът.
— Двайсет и две минути, Дел.
— Ест — отвърна Делмастро. Въртеше часовниците си като автомат.
Следващите двайсет и две минути преминаха в клаустрофобично мълчание, нарушавано единствено сегиз-тогиз от плющенето на платната и виковете на замервачите. Минутите пълзяха и напрежението се трупаше, докато…
— Време е, капитане.
— Благодаря, Дел. Мум, завърти кормилото надолу. Насочи ни на югозапад-запад. — Тя повиши глас. — А сега по-живо! Въжета и платна! Ляво на борд, югозапад-запад!
Платната заплющяха, а моряците се разтърчаха с ругатни и задърпаха въжетата, докато корабът отново се извърташе към левия борд. Те се въртяха в центъра на мъглата; наситеният с уханието на джунгла бриз като че се въртеше около тях като боксьор, танцуващ около противника, докато най-сетне Джийн го усети по лявата си буза.
— Дръж прав курс, Мум — изкомандва Дракаша. — Езри, петнайсет минути.
— Петнайсет, ест.
— Почва се, неговата мамица — смънка Мумчанс.
— Зарежи тия дивотии — скастри го Дракаша. — Единствената действителна опасност тук сме самите ние, ясно?
Джийн усети някакви бодежи по кожата на челото си. Той се пресегна и обърса избилата по нея пот.
— Четвърт по-малко от пет! — провикна се единият замервач.
Джийн… — прошепна едва доловим глас.
— Какво, Орин?
— А? — Локи се беше вкопчил в парапета с две ръце и дори не го погледна.