Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]

– Върви! – изръмжа Джафер.

Той я дръпна за китката надолу, но доста се затрудни, докато я накара да се поклони пред Хюрем. Момичето се мяташе в ръката му, опъваше се.

Хюрем направи знак на Джафер да спре. Изчака малко, докато онази прелестна усмивка, която очароваше дори султан Сюлейман, заеме мястото на изписаната по лицето й изненада.

Михримах стоеше настрана в очакване да види какво ще стане. Предвид това, което сама преживя преди малко в Каменната стая на наложниците, можеше да предположи какво ще се случи и при майка й.

Хюрем реши, че е омаяла достатъчно момичето с прелестната си усмивка, и тихо каза на Джафер:

– Пусни я! Пусни ръката на нашата гостенка, Джафер ага!

Стоманените пръсти се разхлабиха, момичето рязко си дръпна китката, без да отдели очи от жената отсреща. Беше страшно красива. Колкото девойката, която я доведе тук. „Никоя обаче не е по-красива от мен!“ – си каза и вирна гордо глава.

Хюрем й се усмихна още по-неотразимо и нежно попита:

– Коя сте вие, дъще?

Момичето, естествено, не разбра въпроса. Погледна към Михримах въпросително: „Какво ми говори?“

– Майка ми пита коя сте вие – преведе на италиански Михримах.

Момичето спря да разтрива китката си. Погледна към Хюрем с небивало високомерие:

– Дъщеря съм на фамилия Бафо, венецианка по рождение - произнесе с леден тон. – Аз съм Сесилия Вениер Бафо, племенница на всемогъщия дож на Венеция Себастиано Вениер. А ти коя си?

Хюрем разбра думите и без превод.

Отговорът моментално я пренесе в помещението за наложниците. Спомни си как при първата среща със съпруга й падишахът я беше попитал: „Аз съм султан Сюлейман, а ти коя си?“ В ушите й прозвуча отговорът, който му даде тогава. За пореден път изживя отново онзи омайващ, великолепен миг. Изправи се в цялото си величие там, където допреди малко седеше.

Изгледа Сесилия Бафо от глава до пети. В теменужено-зелените й очи засвяткаха искри:

– Аз съм Александра Анастасия Лисовска! Дъщерята на поп Никола. Съпругата на могъщия повелител на Великата Османска империя, величествения наследник на римския престол султан Сюлейман!

Сесилия Бафо не се престори, не скри, че се е впечатлила. Значи това е жената с червената коса, чието име доста често се споменаваше и в техния дом. Жената, която беше омагьосала султан Сюлейман. „Наистина е много красива! – призна пред себе си. – И все още е невероятна красавица! Кой знае каква е била на моите години!“

Сви устни, за да не издаде какво си мисли.

– Ха! – присмя се тя. – А кой е загубил римския престол, че главатарят на кървавите пирати, които ме отвлякоха от родния дом, да е негов наследник!

„Гледай какви шеги си прави съдбата!“ – усмихна се Хюрем, отправи поглед към Михримах и прошепна:

– Виждате ли, дъще? Когато вашата валиде дойде в този дворец, беше ей толковичка. Откъсната от живота и семейството си, точно както това красиво момиче. Изплашена и самотна. Притежавах едно-единствено нещо – волята вътре в мен! – Замълча за малко. – Волята да се вкопча в живота! Волята да избягам от смъртта!