![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
Нямаше какво повече да се прави. Тогава надянаха чували по главите на разбягалите се с писъци из градината на двореца жени, метнаха ги, през рамо и се върнаха на готовите да отплават с вече вдигнати платна кораби. Стовариха чувалите върху палубата с наведени глави. Извършиха нападението, но мишената им избяга.
Корабите вече плуваха от залива към открито море, когато неколцината рибари се досетиха по писъците и виковете откъм брега, че се е случило нещо, и се опитаха да им препречат пътя. Два-три пушечни изстрела отекнаха в нощта – и те се разбягаха.
Сетне всичко утихна. Чуваше се само някакво непривично думкане. От срам моряците не посмяха да вдигнат глави и да поогледат наоколо, така че и те не успяха да познаят какво думка така – платната или сърцата им. А и стоварените върху пода тела се мяткаха, крещяха. Най-вече една, която въпреки дебелото въже, увито около чувала на главата й и през тялото, упорито не преставаше да крещи.
След като изслуша разказа на капитаните какво се беше случило, Хайредин паша се качи на палубата.
– Честита ви победа! – прогласи без настроение. – Така е решил Пророкът. Значи Господ е закрилял Жана д’Арагон. Какво да се прави? Ядоса се, като видя, че и с нож не може да отвори устата на отчаялите се от неуспеха юнаци, и кипна:
– Какво чакате? Като не сте уловили голямата риба, и тези ли ще ги държите така? Развържете ги, бързо! Най-напред освободете главата на тази кресла, да я видим коя е!
Развързаха въжетата. Махнаха чувала. Първото нещо, което се показа от него, бяха две голи рамене. След тях се разлюляха талази от гъста коса, същински сноп копринени нишки, и се разляха чак до талията.
Най-накрая видяха едно омайно моминско лице.
Занемяха пред появата на тази красота. Някои от моряците си възвърнаха надеждата:
– Дали онази, която изпуснахме, не е била някоя друга жена, а ние, без да искаме, да сме отвлекли все пак красивата жена на принца?
Само че тази беше толкова млада!
– Коя си ти? – попита на италиански Хайредин паша.
Четирима моряци едва успяваха да я удържат, а тя, като видя пред очите си гъста червена брада, изпищя:
– Барбароса!
Задърпа се от моряците, искаше да се хвърли към него. Личеше, че ако я пуснеха, щеше да забие дългите си нокти в лицето му. Хайредин й се усмихна:
– Коя си, дъще? – попита я този път съвсем кротко.
– Бафо! – изпъшка тя. – Дъщерята на семейство Бафо от Венеция Аз съм Сесилия Вениер Бафо, племенница на дожа на Венеция – всемогъщия Себастиано Вениер!
***
Ударът на Османската империя не приключи само с това. Най напред посланикът на Венеция – Грити, който беше много близък с великия везир Ибрахим паша, бе убит посред бял ден в Истанбул от един албанец. Така окото на Венеция и Рим ослепя, ухото им оглуша.
След като падишахът се завърна в Истанбул, галерите на Хайредин паша отплуваха за Испания. Бреговете на Севиля бяха подложени на артилерийски обстрел. На връщане удариха крепостта, където Исмини от Алаийе, синът на Мурат Реис, злощастният Исмаил, бе изтезаван и измъчван, сринаха я до основи, не оставиха камък върху камък.
Офанзивата на османлиите хвърли в ужас отскоро седналия на престола в Рим папа Павел. Църковните камбани биеха по цели дни. На литургиите се отправяха молитви Кръстът да бъде опазен от поругаването на Полумесеца.
Папата си даваше сметка, че не могат да се спасят от това бедствие с молитви, палене на свещи, божествени песнопения и прекръстване. Скрит зад мраморните стени на двореца, непрекъснато мълвеше: „Глупако Клименте, ти ни стовари на главата това нещастие. Аз също допуснах грешката, че послушах твоя съвет и продължих безумния ти план. Османлията няма да остави тази работа току-така. От времето на Атила, този „Бич Божи“, Рим не е изпадал в такава голяма беда. Османлията Сюлейман няма да се спре дотук!“
Папа Павел излезе прав. Ръката на Сюлейман се протегна до Рим, до Мадрид, до Виена. Четирима известни като най-приближени до папата кардинали бяха открити умъртвени в Рим. Върху червените им мантии беше забодена бележка с полумесеца на османлиите най-отгоре и текста й „Исмаил от Алаийе беше тук!“ Известният съветник на Карл – епископ Хуан, беше намерен обесен на един полилей във великолепното си имение. Трима испански и един германски свещеник, консултанти на Карловия племенник Фердинанд, бяха убити в една и съща нощ.
Папата се затвори за цели три седмици да осмисли това, което ставаше.