![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
Съвършено ясно бе, че Сюлейман се подиграва с християнския свят. След като се промъкна толкова близо до Венеция, можеше да се втурне и към Рим. Не го направи, но показа на целия свят на какво е способен. Папата трябваше ли да остане ням свидетел на всичко това? Християнството за пореден път беше изправено лице в лице пред заплахата от унищожение. После, голям срам и позор беше това, че красивата Жана д’Арагон, която Църквата почиташе като светица, е трябвало да тича разсъблечена сред цял куп мъже. Бяха налице още какви ли не други престъпления! Тези посегателства в никакъв случай не трябваше да остават безнаказани.
С очи, впити отсреща в гигантското разпятие на голямата катедрала, горещо се молеше:
– Господи! Дай ми някакъв знак! Кажи ми какво трябва да направя! Покажи ми пътя! Озари ме с твоята божествена светлина!
Златните лъчи на изгряващото слънце се прокраднаха през витражните стъкла към олтара. Папа Павел вдигна очи към прозорците. И в този миг я видя – изрисуваната върху синьо стъкло гемия! Гемията, на която се е качил Исус в езерото Ериха. „Знак! – нададе вик папата в себе си. – Знакът свише!“
Прекръсти се и стана. Подбра полите на лилавата си мантия, втурна се към тежката врата и се развика:
– Бързо! Бързайте! Намерете ми адмирал Андреа Дория! Бързо!
В двореца сякаш падна бомба, когато Хюрем каза на Михримах:
– Ако негово превъзходителство пашата закъснее, поне да му благодарим с писмо. Срамота е! Все едно го пренебрегваме.
– А какъв е подаръкът на пашата капитан?
– Право да ти кажа, въобще не знам. Вестоносецът онзи ден ми съобщи, че го оставил в харема. Толкова се зарадвах от новината, че съвсем забравих за него. Виж, поразпитай. После ще го видя и аз. Сигурно е нещо доста ценно.
Макар и с огромно нежелание, Михримах все пак изпълни заръката на майка си. Най-напред попита Мерзука. Нямаше начин тя да не види да не чуе всичко, което ставаше в покоите на майка й.
– За съжаление не знам! – вдигна рамене Мерзука, чиито коси бяха започваха да побеляват. – Ако искате, да попитаме Джафер?
Михримах се учуди, когато, за да им покаже подаръка, Джафер тръгна пред тях към каменната стая до старото помещение за наложници.
– Джафер ага! – обърна се тя към него, за да задоволи назряващото си любопитство. – Хубав ли е наистина подаръкът на пашата капитан?
Бялото в очите на грамадния главен евнух, единственото проблясващо нещо върху черното му лице, направо заискри. Джафер, спечели славата, че и без миг колебание е готов да умре заради Хюрем, разтегли устните си в закачлива усмивка, показа два реда бели като бисери ами и отново ги скри.
Значи е хубав.
– Голям ли е?
– Не! – измънка Джафер. – Не е голям.
– Тежък ли е тогава?
Главният евнух като че ли се позамисли, после поклати отрицателно глава.
Какъв ли беше този подарък? Например, някакъв голям скъпоценен камък? Не бил голям, не бил тежък, но бил хубав! Сигурно рубин, елмаз или някакво бижу! Великолепно като тях!
Джафер се спря пред вратата на една останала от предишните наложници стая. Потропа лекичко.
Отвътре се разнесоха викове, писъци. Сетне се чу дрънчене на нещо, което се блъсна във вратата и тупна на земята. Ужасена, Михримах скочи назад:
– Джафер ага, какво е това?
– Подаръкът, принцесо! Подаръкът на Хайредин паша!
***
Хюрем въобще не очакваше дъщеря й да се върне толкова скоро. Най-вероятно още на излизане я беше забравила.
В главата на дъщеря й вееха какви ли не ветрове. Колкото повече наближаваше датата на сватбата, толкова повече се затваряше в себе си. Понякога, когато я виждаше така нещастна, Хюрем даже се замисляше „Дали не допускам грешка?“ Знаеше, че Рюстем не е подходящият съпруг за дъщеря й. Но нали всъщност търсеше не някой подходящ за Михримах съпруг, а някой, който ще им закриля живота и ще изтръгне трона от ръцете на Мустафа, някой с безгранично настървение, безмилостен, предан като куче. И ето че Рюстем изцяло отговаряше на този модел. За какво й трябваше някой със здрави крака и подходяща възраст, при положение че Мустафа ще седне на трона, а всички те ще намажат въжето на палача? Не й трябваше такъв! Не й оставаше нищо друго, освен да се моли мрачните облаци на печал да се разнесат от лицето на дъщеря й след сватбата. Нека Михримах да се притеснява сега, а не след дъжд качулка! В края на краищата женитбата със стар и грозен мъж не беше по-страшно нещо от това да те убият, нали!
Изненада се, като видя Михримах да влиза в стаята й широко усмихната. „Слава богу! – въздъхна скришом. – Каква ли ще да е причината, дарила дъщеря ни с такова щастие? Дали не е чула, че Рюстем е умрял?“