![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
– Зад маслиновата гора, която се простира до самия морски бряг е дворецът на принц Веспасио Колана, когото папата много цени и е съюзник на венецианския дож. Вашата задача е тайно да се промъкнете в двореца, да отвлечете самотната съпруга на принца – Джулия – и да се приберете.
Мракът прикри изненадата, изписана по лицата на моряците. Пашата капитан обаче знаеше какво им минава през ума: „Дойдохме тук да крадем жена ли?“.
– Да няма насилие и грабеж! Лично ще наказвам, така да знаете! Да не се вдига ятаган срещу деца, жени и онези, които искат милост. Да не се пролива кръв, ако не се налага! Четиридесет тръгвате, четиридесет да се върнете!
Четиридесетте моряци, облечени в черни дрехи, се насочиха към перилата, но в това време Хайредин паша подвикна тихо след тях:
– Я почакайте! Ако някой се обади и рече: „Дойдохме да крадем жена ли?“, нека да знае, че няма мозък в главата си дори колкото мишките в Трюма!
Моряците не знаеха, че принц Веспасио е един от най-опасните врагове на Османската империя, че той е в дъното на всеки организиран срещу империята заговор. И че пак той изигра най-важната роля чрез лъжата: „Не си истински турчин, а испанец!“, да създаде от Исмаил от Алаийе нещо като машина на смъртта и да го насъска срещу харема на султан Сюлейман. Само пашата капитан знаеше, че крепостта, където изтезаваха Исмаил, беше негов остров. Съпругата на Веспасио, Джулия, се славеше като най-красивата жена, която е виждал християнският свят. За тази красавица, едната от двете дъщери на принц Гонзага, се редяха стихове и куплети, художници се надпреварваха да пресъздават красотата й в портрети, музиканти съчиняваха неповторими песни. След като се омъжи, Джулия бе преименувана на Жана д’Арагон и ако сега бъдеше отвлечена и подарена за харема на султан Сюлейман, това щеше да бъде позорен, смъртоносен удар за целия християнски свят.
– Хайде, благославям ви за победа! – пусна моряците си той и не забрави да ги предупреди: – И косъм да не падне от главата й!
– Ами мъжете?
Пашата скри устата си с ръка, за да не го видят, че се разсмя.
– Ако неверник се намеси и по време на инцидента главата му се блъсне в някой ваш ятаган, какво мога да сторя? За всеки случай кажете поне едно: „Лека му пръст!“
После всичко протече съвсем безшумно. Черната наметка на нощта скри от погледите четиридесетте моряци, които се озоваха в морето по спуснатите от кораба такелажни въжета. После през маслиновата гора се промъкнаха до двореца на принц Веспасио по пътя, показан от същите шпиони, който доложиха на Хайредин паша, че красавицата Джулия е във Фонди. Метнаха въжета с куки, прехвърлиха се незабелязано през високия зид и се озоваха в градината на двореца. Всичко вървеше по план.
В това време красивата съпруга на принца, загърнала полуоблеченото си тяло с тюлена наметка, съзерцаваше от терасата примигващите в беззвездна нощ като светулки фенери на излезлите в морето рибари. В този момент обаче се случи нещо съвсем неочаквано. Тихата нощ внезапно се раздвижи. Лекият дотогава повей изведнъж се завихри. Почувствала хлад, красивата Джулия се загърна плътно в тюлената си наметка. Краищата на един облак внезапно започнаха да се озаряват в някаква светлина зад него. Вятърът подхвана и понесе облака нанякъде. Половината луна, изскочила на свобода от затвора на облака, рязко освети всичко наоколо. Тогава един все още буден пазач от прислугата на принц Веспасио видя, че към терасата на господарката му се катери някакъв силует. В първия момент не разбра какво става, после се загледа по-внимателно и забеляза раздвижването сред дърветата и розите. Из градината на двореца шетаха въоръжени мъже.
– Нападат ни! – викна колкото му глас държи пазачът. – Бягайте! Нападат ни!
Първа чу вика му красивата съпруга на принца. Наведе се да погледне надолу и видя катерещия се право към нея мъж с кама между зъбите.
– Пресвета Богородице! – изпищя тя и побягна.
Настана страшна олелия. Целият дворец скочи на крак. Стана тя каквато стана. На нападението се отвърна с нападение. Задрънчаха саби. Смесиха се ругатни и писъци.
Моряците в градината видяха между дърветата да тича някой бели одежди. С развяващата се в мрака бяла наметка той им заприлича ни призрак.
Гордостта на християнския свят – Жана д’Арагон – нямаше време да метне някаква дреха върху себе си и сега, без да обръща внимание на неглижирания си вид, тичаше към своя кон, който я чакаше и конюшнята винаги в пълна готовност.
Доловили намерението й да избяга, моряците моментално се втурнаха натам. Но закъсняха. Красавицата Джулия, яхнала полуоблечена своя жребец, прелетя край тях като вихър. Те нямаха коне, не можаха да я последват. Оставаше им само едно – да гледат безпомощно подире й. След минута загубиха от поглед дори и развяващото се бяло женско наметало.