![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
Никой не се сещаше за какъв капан и какво убийство става дума, но изпадаше в екстаз от крясъците на глашатаите.
– Имперската флотилия от Йонийско море премина през Отрантския проток. По заповед на господаря войската ни се стовари в Италия... Отранто беше победен. Крепостта Фонди – превзета! И още – леговището на неверника – остров Корфу – бе обсадено и разбито...
Примесваха се възгласи: „Браво! Да пребъде!“. Площадите преливаха от хора, които се прегръщаха. Не се намери някой да попита: „Добре де, как стана така, че тридесет и пет годишният мир с Венеция беше нарушен?“ Откъде можеше да се знае, че венецианските дожове са помогнали на заговора между Ватикана и Карл V да заложи вероломния капан. Никой не знаеше и за това, че на един венециански остров храбрият мъж Исмаил от Алаийе е бил манипулиран с отровни лекарства дотогава, докато му притъпят мозъка и го внедрят в Истанбул, за да извърши покушение върху харема на Сюлейман шах. Падишахът заедно със синовете на Хюрем – принцовете Мехмед и Селим, неочаквано беше тръгнал на поход от Одрин към Албания, а шест месеца преди него Хайредин паша беше напуснал Истанбул с цялата флотилия.
Само това беше известно.
– Господарят им казал: „Капан не се залага така, ей сега - сега ще ви покажа как!“ – и изготвил толкова дързък план, така налетял върху венецианския неверник, че светът няма да види друг път такова нещо! – украсяваха думите си глашатаите.
Планът наистина беше дързък, обаче аналите за събитията по италианските брегове през онова лято бяха малко по-различни, малко по-противоречиви.
– Отранто де Бриндизи беше превзет. Остров Корфу – обсаден. Но това беше само тактика, измислена да прикрива истинското нашествие. Тези две територии и особено отчаяно отбраняващият се Корфу не бяха реалната цел. Сюлейман шах бе заповядал:
– Хайредин паша, изтръгнете и ми донесете сърцето на Венеция! Донесете ми го, да изпита неверникът мощта на Османската империя. Да запомни как се залага капан, как се оказва натиск, как се прави покушение!
А сърцето на Венеция беше другаде.
През една непрогледна нощ четири тесни дълги кораба без отличителни знаци отплуваха тайно под командата на Хайредин паша от един страничен залив на остров Корфу към Тиренско море. Денем пашата не излизаше на палубата, а обсъждаше с четиримата капитани похода си до най-малките детайли. Капитаните на срещнатите по пътя венециански, генуезки и испански галери обстойно разглеждаха през дълги бинокли тези хилави, беззащитни плавателни съдове, които още на пръв поглед изглеждаха невъоръжени. По палубите им не се мяркаше никой, освен неколцина моряци, нарамили вехти разкривени сандъци със стока, които подготвяха за разтоварване на първото срещнато пристанище. Явно бяха търговци на дребно. А стоката в сандъците вероятно беше само от порядъка на амбулантната търговия. И корабите, и пренасяната стока с нищо не издаваха признаци за вражеско нападение. По какво биха познали, че в едно от тези вехти разнебитени корита се намира Барбароса – морският вълк, наричан така заради червената си брада. Откъде биха разбрали, че в трюма на всяко едно от тях са скрити ятаганите на себеотрицателните бойци, тръгнали да осъществят най-дръзката невиждана дотогава атака. Те също махаха с ръка на моряците от корабите, с които се разминаваха.
През една безоблачна нощ групата кораби се промъкна в залива Гаета. Отпред блещукаха светлинките на малкото градче Фонди. Отдавна преваляше полунощ. Четирите кораба свиха платна още при навлизането в залива и завиха рязко към брега.
Наблизо се мяркаха единствено няколко пияни рибари, потопили от лодките си въдици в морето. И морето, и нощта бяха тихи, спокойни. От едната лодка долиташе звук на мандолина, и толкоз.
Хайредин паша прегърна и благослови четиримата капитани и излезе на палубата. Като видяха своя паша капитан с гола глава, без capъка, храбрите воини отново разбраха колко важно щеше да е това, което им предстоеше да свършат.
– Да ви видя, юнаци мои! – обърна се към тях пашата. – Да не посрамите нашия господар и бащицата си капитан. Стоварете плесницата на Османската империя върху лицето на неверника така, че следата от нея никога да не изчезва!
Върху палубата се разнесоха мъжки вричания:
– Твоята повеля е закон за нас!
Добре де, какво щяха да правят в този залив? Бяха се промъкнали в сърцето на Венеция, но все още не си знаеха задачите. Четиридесет юнаци нямаше как да завладеят цял град и да побият в него флага на Сюлейман шах.