Съдбовният кораб [bg]

Чу някакъв шум в сградата под него и погледна надолу в очакване да види улично куче или котка. Вместо това видя Силдин, който си проправяше път през отломките долу.

— Махни се оттам — извика му раздразнено. — Не виждаш ли, че целият покрив може да се срути отгоре ти?

— Заради което, очевидно, седиш отгоре му — провикна се нагоре Силдин, без да се впечатли.

— Просто имах нужда от място, от което да наблюдавам пристанището и да внимавам за завръщането на Тинтаглия. Сега слизам.

— Добре. Тинтаглия отиде да се почисти, но скоро ще се върне, за да постави знака си върху свитъка, който състави Съветът. — Той пое въздух. — Тя иска Кендри да бъде незабавно натоварен с провизии и инженери и да се отправи нагоре по реката, за да може работата ѝ да започне.

— Откъде провизии? — саркастично попита Рейн.

— Не я интересува особено. Предложих да започне със строители, които Кендри да отведе там горе, като спре в Трехог, за да качи хора, познаващи поведението на реката, след което да отидат до мястото, което иска да бъде разкопано. Необходимо е да видят какво трябва да се направи, преди да планират как да го направят.

Рейн не го попита откъде знае толкова много. Вместо това се вдигна на крака и заподбира пътя си обратно към стрехите на сградата. Зимното слънце събуждаше проблясъците на люспите покрай веждите и устните на Силдин.

— Изпратила те е да ме повикаш, нали? — попита Рейн, докато правеше финалния си скок долу. — За да се увери, че ще съм там?

— Ако искаше да присъстваш, можеше и сама да ти каже. Не. Дойдох сам да се уверя, че ще си там. Така че тя да удържи на обещанието си. Ако я оставим, тя най-напред ще се тревожи за нейните змии и възможността за други оцелели пашкули на дракони. Ако зависи от нея, ще минат месеци, а не дни, преди да тръгне да търси Малта.

— Месеци! — Рейн почувства изблик на гняв. — Би трябвало още днес да потеглим! — Заля го болезнена увереност. Щяха да минат дни. Само подписването на договора вероятно щеше да отнеме един ден. А след това и подбирането на хората, които да отидат нагоре по реката, и осигуряването на провизии за Кендри. — След всичко, което Малта направи, за да я освободи, човек би си помислил, че ще изпитва поне мъничко благодарност към нея.

Момчето се намръщи на себе си.

— Не че тя не харесва Малта. Или теб. Тя изобщо не мисли по този начин. Драконите и змиите са много по-важни за нея от хората. Да я помолиш да избере между това да спаси собствения си вид и да спаси Малта е като някой да помоли теб да избереш между Малта и гълъб.

Силдин направи пауза.

— За Тинтаглия, повечето хора са много подобни и нашите грижи наистина изглеждат тривиални. От нас зависи да ги направим важни за нея. Ако успее в плановете си, ще има и други дракони, които да споделят света ни с нас. Само че те ще го възприемат като че те споделят техния свят с нас. Дядо ми казваше: „Започни да се отнасяш с човек така, както възнамеряваш да продължиш да се отнасяш с него.“ Смятам, че същото може да се отнесе и към драконите. Мисля, че сега трябва да установим очакванията си от нея и вида ѝ.