Гаснещ зрак [bg]

Лодката беше съвсем затънала в пясъка. К’рул се изправи, изтупа дрехите си, след което се обърна към жената и леко се поклони.

— Сийра Планто, толкова време мина, откакто за последен път погледнах прелестната ти особа. — Обърна се към грамадния сивокож мъж с бивни в сянката на слънцебрана и кимна.

— Викс, надявам се, че си добре.

Викс само изсумтя в отговор.

Сийра Планто разпери ръце.

— Винаги най-милите комплименти от теб, К’рул, но хайде кажи ми, какво по дяволите е станало със Скилен Дро?

— Нов облик за стара същност — отвърна К’рул. — Реши ли да говори, думите ще идват в миризми и ухания в ума. Странно, но въздействащо.

— О, съмнявам се, че ще има думи за нас след онзи последен нещастен инцидент. — Широките ѝ блестящи скули добиха неестествена червенина под напудреното бяло, а черният прашец, обкръжаващ тъмносините очи и стапящ се нагоре към веждите ѝ, блесна металнозелен. — Няма ли между нас такива, все едно от какъв вид или вяра, за които лошият късмет кръжи с настойчиво коварство? Така виждам аз Скилен Дро, вечно тормозен от зла съдба.

Сякаш в отговор Скилен Дро се намести още по-ниско в лодката, вдигнал крилата си да му предложат сянка, а после издаде напред муцунестата си глава; матови клепки се вдигнаха нагоре и покриха очите му.

К’рул въздъхна.

— Ами, носи ни из въздуха вече доста време.

— Значи си задоволил нуждата му да се чувства полезен — отвърна Сийра. — Винаги си бил съобразителен.

— Сигурен съм, че щом си отдъхне, ще е щастлив да измъкне лодката ви — каза К’рул.

— О, Викс може да го направи по всяко време. Просто е инат.

— Не съм и наполовина инат колкото теб — изръмжа Викс.

— Е, това е спорно.

— Оставил си потомство сред смъртните — каза К’рул на Викс. — Наричат се трелли и водят война с теломените.

Викс се пресегна и оправи тънките си черни мустаци над широката уста с бивните.

— Разпуснат съм, няма спор. Колкото до войната, ами разбира се, защо пък не?

— Но твърдиш, че и теломените са твое потомство — изтъкна К’рул.

— Точно така. Всъщност имат един и същи бог. Мен. И въпреки това в мое име вихрят злоба и злъч едни срещу други. Не е ли забавно това? Смъртните са дребнави и зли, немислещи и злобни, склонни към глупост и упорито невежи. Толкова ги обичам. — След това направи обичайния жест, който К’рул беше виждал безброй пъти: пресегна се и леко забърса шевовете, затворили клепача на лявото му око. — Размишлявам за трета порода, смес от теломени, трелли и Бягащи псета, които ще нарека баргасти. Очаквам да водят война срещу всички.

— Бягащи псета? Струва ми се, че Олар Етил би възразила на това, Викс.

— Пикая ѝ на огъня. Виж как възразява на това.