Гаснещ зрак [bg]

Драконът заговори и гласът изпълни черепа на Гарелко, спокоен и мил.

— Джагът и Тел Акаи. При все това не са се хванали за гърлата, от което заключавам, че току-що сте се срещнали, докато нощта още е млада.

— Ти, разбира се, си добре дошла — извика силно Раест — да изчакаш тази буря в рехавия заслон на полянката ми. Щом бурята отмине обаче очаквам да продължиш натам, накъдето отиваш. Не че не харесвам дракони, разбираш ме. По-скоро предпочитам уединението.

— Разбира се, джагът. А този Тел Акаи?

— И той си тръгва заранта. Този и приятелите му, които са в къщата.

— Намерих убит брат, по-нагоре на пътя.

Гарелко се покашля.

— Уви, той ни изненада.

В този миг погледът на дракона стана остър и напрегнат, впит само в Гарелко.

— Страх ли те е, че съм отмъстителна, Тел Акаи?

Гарелко примига да махне водата от очите си.

— Страх?

— Тел Акаи нямат толкова ум, за да ги е страх — каза Раест. — Значи, бой в проклетия ми двор няма да има, ясен ли съм?

— Ти си джагът. Нямам намерение да предизвиквам гнева ти. Аз съм Сорит, сестра на Далк, който сега лежи мъртъв до едно езеро, убит от Тел Акаи. Този свят се оказва опасен.

— В този свят, Сорит, пребивава Килмандарос.

— Може би тогава трябва да събера братята и сестрите си, за да обмислим възможно отмъщение.

Раест сви рамене.

— Ще я намерите на изток, в Азатанайската равнина. Тя вече не напътства децата си, не и съзнателно поне. Проклятието да си божество е в това, че бързо ти доскучава. Да не говорим, че ставаш обезсърчен, изнервен, и най-сетне злобен. Но, за да те облекча донякъде, не съм чувал никаква вест за Скилен Дро.

— Новината ти е добре дошла, джагът. Щом бурята отмине, наистина ще продължа по пътя си. Колкото до теб, Тел Акаи, Далк жадуваше за моята кръв. Добре е, че е мъртъв.

Гарелко изпъшка изненадано и рече:

— Тъжно е, когато близки се скарат. Семействата би трябвало да са бастиони на благополучие, доброта и обич.

— Като вашето ли, Тел Акаи?

— Е, ще бъде, може би, щом хванем своенравната ни жена, убием любовника ѝ и я замъкнем тая проклетница у дома.

Раест плесна Гарелко по ръката.

— Хайде да се прибираме. Намокрих се.

Щом се обърнаха, Гарелко се възползва от възможността да потупа джагъта по рамото, не от симпатия, а за да сплеска издутото в кожата, което го побъркваше.