Лебедова песен [bg]

Светлината от газената лампа освети лицето му. Сивата му коса се спускаше до раменете, макар темето му да беше плешиво и осеяно с кафяви келоиди. Брадата му беше къса и прошарена, а чертите на лицето му бяха правилни и изискани, допълнени от тънък и елегантен нос. Сестрата си каза, че някога този човек е бил красавец, но сега едната страна на лицето му беше покрита от яркочервен келоид, който приличаше на петно от портвайн. Той застана между Пол, нея и останалите.

— Името ми не е Отрепка — каза еднокракият мъж като някаква наранена кралска особа. Хлътналите му и измъчени сиви очи се спряха на мъжа с палтото от кучешка кожа. — Някога се казвах Хю Райън. Доктор Хю Райън, хирург в медицински център „Амарило“ в Амарило, Тексас.

— Ти си лекар? — не повярва другият мъж. — Глупости!

— Настоящите ми житейски стандарти карат тези джентълмени да смятат, че страдам от вродена и неизлечима жажда — обясни той на Сестрата и вдигна треперещата си ръка. — Разбира се, вече не съм годен да държа скалпел. Но като се замисля, то кой ли е? — Мъжът доближи Сестрата и докосна лицето ѝ. Миризмата от нечистоплътното му тяло едва не я нокаутира, но беше помирисвала и далеч по-лошо. — Това не е проказа — повтори той. — Това е струпване на тъкан от подкожен източник. Колко надълбоко стига фибромата29, нямам представа… но много пъти съм виждал такова състояние преди и по мое мнение не е заразно.

— Ние също сме виждали други хора с такива — каза Пол, който беше свикнал с външния вид на Сестрата, защото всичко се беше случило постепенно, като се започна от черните брадавици по лицето ѝ. Той постоянно проверяваше собствените си глава и лице, но засега не беше засегнат. — Какво ги причинява?

Хю Райън сви рамене. Все още не беше отлепил пръст от образуванията.

— Вероятно става въпрос за реакция на кожата към радиацията, към замърсители, заради липсата на слънце за дълго време… кой знае? О, виждал съм повече от сто души в различни фази. За щастие, винаги остава малко пространство за дишане и хранене, независимо от това колко лошо е състоянието.

— Аз казвам, че това е проказа! — настоя на своето червенокосата вещица, но мъжете отново бяха насядали по местата си около масите. Няколко от тях бяха напуснали кръчмата, а останалите продължаваха да зяпат Сестрата с извратено любопитство.

— Сърби ме адски много, а и на моменти главата ме боли толкова силно, че имам чувството, че ще се разцепи — призна клошарката. — Как да се отърва от тези неща?

— За съжаление, нямам представа. Никога не съм виждал Маската на Йов да регресира… но все пак не съм наблюдавал продължително време някой от случаите.