Лебедова песен [bg]

От сградата се разнесе фалшива музика, свирена на пиано, и гръмогласен мъжки смях. Пол се приготви за изненади, отвори вратата и влезе вътре. Сестрата го последва. Вратата, която беше прихваната за стената с твърди пружини, се затвори зад тях.

Мигновено музиката и смехът секнаха. Новопристигналите бяха посрещнати с подозрителни погледи.

Шестима мъже играеха карти на една маса в средата на помещението, до чугунена печка на крачета. Във въздуха се виеше жълт дим от ръчно свитите цигари, който изкривяваше светлината на няколко газени лампи, висящи от куки на стените. Другите маси бяха заети от по двама-трима мъже и няколко грубовати жени. Барман с кожено яке на ресни стоеше зад дълъг бар, който Пол забеляза, че е надупчен от куршуми. В задната стена имаше камина, в която горяха цепеници и хвърляха червени искри, а зад пианото беше седнала ниска и набита млада жена с дълга черна коса и виолетов келоид, който покриваше долната половина на лицето ѝ и открития ѝ врат.

Сестрата и Пол не пропуснаха да отбележат, че повечето от мъжете носеха пистолети в кобури на коланите си или бяха подпрели пушки на столовете си.

Подът в кръчмата беше покрит с трисантиметров слой стърготини, а въздухът вонеше на некъпани тела. Разнесе се остър звук, когато един от мъжете на централната маса изплю тютюнев сок в кофата до него.

— Изгубихме се — каза Пол. — В кой град сме?

Един мъж се разсмя. Косата му беше черна и мазна, а палтото му приличаше на направено от кучешка кожа. Той си дръпна от кафява цигара и издиша дима.

— В кой град се опитваш да стигнеш, друже?

— Просто пътуваме. Това място има ли го на картата?

Мъжете си размениха развеселени погледи и смехът се разпространи.

— Коя карта имаш предвид? — попита онзи с мазната коса. — Онази преди седемнадесети юли или след това?

— Преди.

— Картите от преди хич не ги бива — намеси се друг мъж. Той имаше кокалесто лице и главата му беше обръсната. Четири рибарски кукички висяха от лявото му ухо. Носеше кожена жилетка над червена карирана риза. На кльощавата му талия имаше кобур и пистолет. — Всичко се промени. Градовете се превърнаха в гробища. Реките заляха всичко, промениха си посоката на течение и замръзнаха. Езерата пресъхнаха. Горите станаха пустини. Така че картите от преди хич не ги бива.

Пол беше наясно с всичко това. След седем години пътуване на зигзаг през десетина щата, вече много малко неща можеха да шокират него и Сестрата.