Лебедова песен [bg]

— Какво?

Хю се усмихна.

— Искам да видя Мексиканския залив.

— Забрави! — каза му Пол. — Нямаме място.

— О, ще се изненадате колко малко пространство е необходимо на един еднокрак човек.

— По-голямата тежест означава, че ще изгорим повече гориво, а какво остава за храната и водата. Не. Съжалявам.

— Тежа колкото мокро перце — настоя лекарят. — А и ще си нося своя храна и вода. Ако искате заплащане за услугата да дойда с вас, вероятно мога да ви подкупя с две туби шльокавица, които пазех за спешни случаи.

Пол тъкмо щеше да му откаже отново, но устните му не помръднаха. Шльокавицата беше може би най-гадното нещо, което някога беше опитвал, но определено беше ускорила пулса му и го беше сгряла.

— Какво ще кажеш? — обърна се Хю към Сестрата. — Някои от мостовете до Мерис Рест са съборени. Мога да ви свърша много по-добра работа от тази антична карта, която размахвате.

Първият импулс на клошарката беше да се съгласи с Пол, но видя страданието в сивите очи на Хю Райън. Изражението му беше като на лоялно куче, което е било набито и изоставено от добрия си господар.

— Моля ви! — каза той. — Няма нищо, което да ме задържа тук. Искам да видя дали вълните все още са същите като преди.

Сестрата обмисли молбата му. Нямаше никакво съмнение, че ще успее да се свие отзад в джипа, а и със сигурност нямаше да е излишно да водят гид със себе си, за да стигнат до следващия град. Хю чакаше с нетърпение отговора ѝ.

— Намери ни безопасно място, на което да прекараме нощта — отвърна тя, — и на сутринта ще поговорим. Това е най-доброто, което мога да ти обещая засега. Имаме ли сделка?

Лекарят се поколеба и огледа лицето на Сестрата. То беше силно лице, а очите ѝ не бяха мъртви като на повечето от хората, с които се беше сблъсквал напоследък. За съжаление, Маската на Йов вероятно щеше да ги затвори.

— Имаме сделка — каза той и се ръкува с двама им.

Напуснаха „Кофа кръв“, за да източат бензина от пикапа на мъртвеца. Червената вещица ги изчака да излязат и отиде до масата им, за да погледне хванатата в капана на обърнатата чаша муха. Рязко я вдигна и хвана насекомото точно когато се опита да избяга. Преди да успее да се измъкне, тя го лапна и го сдъвка.

Лицето ѝ се изкриви. Отвори уста и изплю сиво-зелена плюнка в огъня, където тя изцвъртя като киселина.

— Гадост! — каза тя и избърса езика си със стърготини.