Лебедова песен [bg]

— Хей — обади се мъжът с палтото от кучешка кожа. — Няма да си тръгнете, преди да ви черпим по едно, нали?

— Какво?

— Ърл хич го нямаше — обади се друг мъж и се наведе над кофата си, за да изплюе тютюнев сок. — Пълен идиот, който постоянно го сърбеше пръста да убива хора.

— Преди два месеца застреля Джими Риджуей точно тук — съобщи Дъруин. — Копелето беше прекалено добро с този патлак.

— Досега — каза другият мъж. Картоиграчите вече си разделяха монетите на мъртвия.

— Елате, заповядайте. — Дъруин взе две чаши и наля мазна кехлибарена течност от малко буре в тях. — Домашно производство. Малко смърди, но със сигурност ще отвлече вниманието ви от проблемите. — Мъжът подаде чашите на Пол и Сестрата. — Заведението черпи.

Бяха минали месеци от последния път, в който Пол беше пил алкохол. Силната миризма на дърво от питието стигна до него като парфюма на русалка. Вътрешностите му трепереха. Досега не беше използвал магнума срещу човешко същество и се молеше да не му се налага. Прие чашата и си помисли, че изпаренията от нея могат да опърлят веждите му, но въпреки това отпи от питието.

То беше като разтопен метал. На очите му избиха сълзи. Задави се, закашля се и зяпна, когато шльокавицата — направена от Бог знае какво — си проправи като нож път надолу по гърлото му. Червенокосата вещица се захили като гарван, а няколко от мъжете отзад се засмяха.

Докато Пол се опитваше да си поеме въздух, Сестрата остави чантата настрана — не прекалено далеч — и вдигна втората чаша. Барманът каза:

— Аха, направихте голяма добрина на стария Ърл Хокът. Той си просеше някой да го убие още откакто съпругата му и малкото му момиченце умряха от треска миналата година.

— Така ли? — попита тя и махна шала от лицето си. Вдигна чашата до деформираните си устни и отпи, без да потрепери. Дъруин се ококори насреща ѝ и се дръпна назад толкова бързо, че събори един рафт с чаши на пода.