![Лебедова песен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/6/lebedova-pesen-bg-download.jpg)
Лебедова песен [bg]
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0493-3
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли
Хейс се изправи и изкрещя „Огън!“, но стрелбата вече беше започнала. Окопът проблясваше от изстрелите, а куршумите свистяха и се забиваха в металните предпазители за гумите, радиаторите и оръдейните кули. Военните машини продължиха да настъпват, почти лениво, и Армията на съвършенството спря да стреля.
— Хвърлете бомбите! — изкрещя Хейс, но хората му не го чуха заради шума. Въпреки това бойците в окопа нямаха нужда от нареждане, за да се наведат, да вземат една от трите напълнени с бензин бутилки, с които бяха снабдени, да запалят висящите от тях парцали и да ги метнат по врага.
Бутилките експлодираха и горящият бензин се разля по снега. Гърчещите се червени пламъци разкриваха прииждащите чудовища, които бяха невредими. Някои от тях минаха през бодливата тел, която беше на малко повече от пет метра от окопа. Една бутилка мина направо през наблюдателния прорез на бронирано „Пинто“, пръсна се и разплиска горящ бензин навсякъде. Шофьорът слезе от него с писъци, а лицето му беше в пламъци. Той се заклати към бодливата тел и Франклин Хейс го застреля с автомата си. Пинтото продължи напред, отнесе барикадата и премаза четирима души, преди да успеят да излязат от окопа.
Превозните средства разкъсаха бодливата тел и изведнъж грубите им оръдейни кули и амбразури избухнаха в огън — стреляше се с пушки, пистолети и автомати, насочени към опитващите се да избягат от окопа последователи на Хейс. Десетки се върнаха назад или легнаха неподвижни в мръсния окървавен сняг. Една от горящите кутии от моторно масло се обърна и пламъците ѝ облизаха неизползваните бомби, които започнаха да експлодират в окопа. Навсякъде цареше суматоха, горяха огньове, свистяха куршуми, гърчеха се тела и се разнасяха писъци.
— Отстъпете назад! — провикна се Франклин Хейс. Защитниците побягнаха към втората бариера, която се намираше на около петдесет метра зад тях — тя представляваше висока метър и половина стена от тухли, дървен материал и замръзналите трупове на приятели и семейство, натрупани като дърва за огрев.
Франклин Хейс видя войници-пешаци, които вървяха бързо зад първата вълна от превозни средства. Окопът беше достатъчно широк, за да попречи на всяка кола или камион, които направеха опит да минат, но пехотата на Армията на съвършенството съвсем скоро щеше да плъпне наоколо. През завесата от дим и сипещ се сняг му се стори, че наброяват хиляди. Те нададоха боен вик — гърлен животински стон, който заплашваше да разтресе земята.
В следващия миг бронираният радиатор на един камион го погледна в лицето и Хейс успя да изпълзи от окопа, преди да спре на половин метър от него. Един куршум изсвистя покрай главата му и той се спъна в тялото на жената с келоида във формата на листо от водна лилия. Стана и побягна, а куршумите се забиваха в снега около краката му. Покатери се на стената от тухли и трупове и се обърна, за да посрещне нападателите.
Стената беше разтърсвана от експлозии и навсякъде хвърчаха шрапнели. Хейс осъзна, че врагът използва ръчни гранати — нещо, което не бяха сторили досега — и продължи да стреля по бягащите фигури, докато ръцете му не станаха на мехури от инграма.
— Пробиха отдясно! — изкрещя някой. — Идват!
От всички посоки нахлуваха много мъже. Хейс бръкна в джоба си, намери още един пълнител и презареди. Един от вражеските войници прескочи стената. Кметът на Броукън Боу имаше достатъчно време, за да види, че лицето му е намазано с нещо, което приличаше на индианска боя, преди онзи да се завърти и да забие ножа си в ребрата на една жена, която се биеше на няколко крачки от него. Хейс го простреля в главата и продължи да стреля, докато войникът не се разтресе и падна.
— Бягайте! Връщайте се! — крещеше някой. Други гласове, други писъци пронизаха пронизителния шум. — Не можем да ги удържим! Пробиват!
Един мъж, по чието лице се стичаше кръв, сграбчи Хейс за ръката.
— Господин Хейс! — провикна се той. — Пробиват! Не можем да ги удържаме пове…
Мъжът беше прекъснат от острието на брадва, което потъна в главата му.
Кметът на Броукън Боу залитна назад. Инграмът падна от ръцете му и той коленичи.