Лебедова песен [bg]

Сестрата не помръдваше.

— Върни ми я — нареди тя с тих, но непоколебим глас.

— Намерих си къде да сера, когат в гората е мноо студено! — отвърна мъжът и останалите на масата се разсмяха. Малките му черни очички се приковаха в Пол и го предизвикаха да направи нещо.

— Спри да се ебаваш, Ърл! — каза Дъруин. — За какво ти е някаква чанта?

— Тряа ми, ето за кво! Да видим кво има вътре! — Ърл бръкна в чантата и започна да вади чорапи, шалове и ръкавици. След това бръкна още по-надълбоко и извади стъклен пръстен.

Той засвети в кърваво червено в ръката му и мъжът се опули насреща му с отворена уста.

В кръчмата беше тихо и се чуваше единствено пукането на цепениците в камината.

Червенокосата вещица стана бавно от стола си.

— Мила майко божия — прошепна тя.

Мъжете около масата зяпнаха, а момичето с черната коса стана от пианото, за да докуцука по-близо.

Ърл задържа стъкления пръстен пред лицето си и се загледа в гаснещите и усилващи се цветове, които бяха като бушуваща в артериите кръв. Хватката му около това чудо произведе брутални нюанси — кално кафяво, мазно жълто и абанос.

— Това е мое. — Гласът на Сестрата беше приглушен зад шала. — Моля те, върни ми го.

Пол направи крачка напред. Ърл стрелна ръка към дръжката на пистолета си с рефлексите на изпитан стрелец и Пол спря.

— Намерих си красивка чудесия, нали? — попита Ърл. Пръстенът запулсира по-бързо и в по-тъмни и грозни цветове. Всички шипове, с изключение на два, бяха счупени през годините. — Скъпоценни камъни! — Кльощавият мъж току-що осъзна откъде се появяваха цветовете. — Това сигур струва цяло проклето съкровище!

— Помолих те да ми го върнеш — настоя Сестрата.

— Ще ми осигури проклето съкровище — изкрещя Ърл с оцъклени и алчни очи. — Ще го счупя тва стъкло, ще извада скъпоценните камъни и ще получа цяло съкровище! — Той се ухили като луд, вдигна пръстена над главата си и започна да се прави на клоун пред приятелите си. — Я скивайте! Имам ореол, момчета!

Пол направи още една крачка и Ърл мигновено се обърна, за да го изгледа. Пистолетът вече напускаше кобура му.

Но Сестрата беше готова. Пушката с къса цев, която беше извадила изпод шубата си, изтрещя като Божий крясък.

Ърл беше вдигнат от пода и хвърлен във въздуха. Той се приземи върху масите, а собственият му изстрел отчупи парче дърво от една греда над главата на Сестрата. Ърл застина в купчината трески, като едната му ръка продължаваше да стиска пръстена, чиито мрачни цветове направо полудяха.

Мъжът с палтото от кучешка кожа тръгна да става. Сестрата зареди още един патрон в димящата цев, връхлетя го като хала и притисна дулото в гърлото му.

— И ти ли искаш? — Мъжът поклати глава и отново седна на стола си. — Сложете оръжията си на масата — нареди тя… и осем пистолета бяха оставени върху мръсните карти и монети.

Пол беше извадил своя .357-калибров магнум, чието петле беше дръпнал и беше готов да го използва. Забеляза, че барманът се размърда и насочи оръжието си в главата на човека. Дъруин вдигна ръце.