Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Пост-апокалипсис » Лебедова песен [bg]
Лебедова песен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Лебедова песен [bg]

Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:

От автора на „Момчешки живот“ и „Границата“ Бестселър на „Ню Йорк Таймс“ Робърт Маккамън (р. 1952) е американски автор на бестселъри. Пише хоръри, трилъри, научна фантастика, фентъзи и исторически романи, а много от произведенията му са отличени с престижни награди като „Брам Стокър“, „Локус“ и Световната награда за фентъзи. Земята е опустошена от ядрена война между САЩ и Русия. Слънцето се е превърнало в бледо петно върху вечно покрития с облаци хоризонт. Няма ток, растителността е изчезнала, водата е отровна, а от небето вали сняг, примесен с пепел и сажди. Цялата планета бавно, но неумолимо замръзва в обятията на ядрената зима. Сред руините на някогашната цивилизация вилнеят зловещи болести, мутирали животни и армии от мародери, а онези, които са съумели да запазят човешкото в себе си, са принудени да се крият в убежищата си или постоянно да бягат. Но в този загиващ свят броди и нещо по-страшно от студа, по-смъртоносно от радиацията и по-лошо от анархията. То е древно и могъщо, има много лица и жадува да подчини всички оцелели, а после да танцува на гробовете им. И единственият, който може да го спре, е едно дете с необикновена дарба. Но дали силите му ще бъдат достатъчни, за да спаси човечеството? „Лебедова песен“ е епичен постапокалиптичен роман в духа на „Сблъсък“ на Стивън Кинг. Романът е отличен с „Брам Стокър“ и номиниран за Световната награда за фентъзи, а през 2018 г. зрителите на PBS (Обществената телевизионна мрежа на САЩ) го определят като една от 100-те най-любими книги на американците.
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли
1 ... 206 207 208 209 210 211 212 213 214 ... 378
Перейти на страницу:

— Ние… бяхме общност от около двеста души. Имахме запаси от царевица, брашно, солено говеждо и много консерви. Водата от реката не беше много чиста, но ни поддържаше живи. — Лекарят потърка чукана на крака си. — Тогава дойдоха те.

— Кои?

— Първо бяха трима мъже и две жени. Пристигнаха с джип и буик с брониран преден прозорец. Спряха в Пургатори Флатс — така бяхме кръстили града си — и поискаха да купят половината ни храна. Разбира се, нямаше как да им я продадем, каквото и да ни предложеха. Ако го направехме, щяхме да гладуваме. Тогава ни заплашиха. Казаха ни, че ще съжаляваме, след като не им даваме каквото искат. Помня, че Къртис Червеното перо — това беше нашият кмет, едър индианец от племето поуни, който беше служил във Виетнам — отиде до колибата си и се върна с една автоматична пушка. Каза им да си вървят и те си тръгнаха. — Хю млъкна за миг и бавно сви юмруците си на масата. — Върнаха се — продължи с тих глас той. — Същата вечер. О, да, върнаха се… заедно с триста въоръжени войници и камиони, които бяха превърнали в танкове. Започнаха да изравняват Пургатори Флатс със земята… и да избиват всички. Абсолютно всички. — Гласът го предаде и лекарят не успя да продължи около минута. — Хората бягаха и се опитваха да се измъкнат. Но войниците имаха автомати. Аз побягнах заедно със съпругата и дъщеря ми. Видях как застреляха Къртис Червеното перо и го прегазиха с един джип. Накрая дори не… дори не приличаше на човешко същество.

Хю затвори очи, но на лицето му беше изписана такава мъка, че Сестрата не издържа на гледката и се обърна към огъня.

— Съпругата ми беше застреляна в гръб — продължи лекарят. — Спрях да ѝ помогна и казах на дъщеря ми да продължи към реката. Никога повече не я видях. Но… тъкмо вдигах съпругата си, когато куршумите ме улучиха. Мисля, че бяха два или три. В крака. Някой ме удари по главата и паднах. Спомням си… че се събудих с насочено в лицето ми дуло на пушка. Някой — беше мъж, познах го по гласа — каза: „Кажете на всички, че Армията на съвършенството е минала оттук“. Армията на съвършенството — повтори горчиво Хю и отвори очи. Бяха шокирани и зачервени. — Останахме четирима-петима. Останалите направиха носилка за мен. Носеха ме близо петдесет километра на север до друго селище… но то също беше превърнато в пепел, когато стигнахме до него. Кракът ми беше строшен. Трябваше да се ампутира. Казах им как да го направят. Оцелях, продължихме напред и така минаха четири години оттогава. — Лекарят погледна Сестрата и се наведе леко напред в стола си. — За бога — каза той, — не отивайте на запад. Там е Бойното поле.

— Бойното поле? — попита Пол. — Какво имаш предвид?

— Имам предвид, че там се води война… в Канзас, Оклахома, Небраска… в Дакотите също. О, срещнах много бежанци, които идваха от запад. Наричат го Бойното поле, защото много армии се бият там — Американското братство, Нашествениците на Нолан, Армията на съвършенството, Ескадрон Хидра и още пет-шест други.

— Войната свърши. — Сестрата се намръщи. — За какво, по дяволите, се бият?

— Земя. Селища. Храна, оръжия, бензин — каквото е останало. Изгубили са умовете си. Искат да убият някого и щом не са руснаците, трябва да си създадат нови врагове. Чух, че Армията на съвършенството е тръгнала на поход срещу оцелелите с келоиди. — Хю докосна релефния ален белег, който покриваше половината му лице. — Смятат, че това е знакът на Сатаната.

Пол се помести неудобно на стола си. По време на пътуванията си двамата със Сестрата бяха чули за селища, нападнати и изпепелени от банди мародери, но за първи път чуваха за организирани групировки.

— Колко големи са тези армии? Кой ги води?

— Маниаци, псевдопатриоти, военни, сам си избери — отвърна лекарят. — Миналата седмица оттук минаха мъж и жена, които бяха виждали Американското братство. Казваха, че наброявало четири-петстотин души. Предвождал го някакъв луд проповедник от Калифорния. Нарича се Спасителя и убива всеки, който откаже да го последва. Чух, че Ескадрон Хидра екзекутира чернокожи, хора от испански произход, ориенталци, евреи и всеки друг, който сметнат за чужденец. Армията на съвършенството е водена от бивш военен — някакъв герой от Виетнам. Те са копелетата с танковете. Бог да ни е на помощ, ако тези маниаци се придвижат на изток.

— Единственото, което искаме, е достатъчно бензин, за да стигнем до следващия град — каза Пол. — Насочили сме се на юг към Мексиканския залив. — Той прогони мухата, която кацна на ръката му. Отново имаше чувството, че е убоден от леден пирон.

Хю се усмихна замечтано.

1 ... 206 207 208 209 210 211 212 213 214 ... 378
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)