![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
Но очевидно някой в управлението на ФБР или в кабинета на щатския прокурор е видял това убийство като възможност да създаде проблеми в подземния свят. Тогава защо да не го припише на шефа №1 в мафията? И ако Белароса беше прав, че убийството е извършено от Агенцията за борба с наркотиците, тогава наркоконтролът най-вероятно ще си избере начин на действие като този на подземния свят — например: нападение с автомати, за да имитира колумбийците, нападение с ножове или ками, за да имитира „фитилите“, бомбен атентат, както корейците бяха направили няколко пъти, или най-чистото, най-сигурното и най-лесното за имитиране нападение — в стила на мафията.
Осъзнавах, че всъщност се опитвам да съчиня една евентуална защитна реч, но освен това аз се опитвах да убедя себе си, че защитавам един невинен човек. И в тези си опити да бъда обективен, да бъда един универсален съдия, аз прецених всичко, което знам по случая досега, и намерих, че има съвсем основателни причини за съмнение относно вината на Франк Белароса.
Докато прелиствах обвинителния акт, хвърлих бърз поглед на Белароса. Той усети и ми каза:
— Пише имената на тези, които са свидетелствали срещу мен, нали?
— Да. Четирима мъже и една жена.
— Ах, да. Приятелката на Каранза. Спомням си това от вестниците. — След това попита: — Тя казва ли, че ме е видяла?
— Да.
Той кимна, но нищо не каза.
Аз се обърнах към него:
— Като свидетели те са под защитата на федералния закон.
— Хубаво. Значи никой нищо не може да им стори. — Той се усмихна.
— Показанията им няма да имат тежест пред съда — казах му аз. — Те не са почтени граждани.
Той сви рамене и се върна към вестника си.
Лени спря пред едно кафе на Бродуей. Вини получи нареждания и влезе вътре да вземе четири кафета.
Отидохме в Ню Джърси по Холънд Танъл, а след това се върнахме в Манхатън по „Линкълн Танъл“.
Телефонът на задната седалка иззвъня и Белароса ми направи знак да го вдигна.
— Ало? — казах аз.
Познат мъжки глас попита:
— Мистър Белароса там ли е?
Джон Сатър бързо схваща, затова отговорих:
— Не, отиде на църква. Кой е на телефона?
Белароса се подсмихна.
Човекът отвърна на въпроса ми с въпрос:
— С мистър Джон Сатър ли говоря?
— Не, с лакея на мистър Сатър.
— Не ми допада чувството ви за хумор, мистър Сатър.
— С повечето хора е така, мистър Ферагамо. С какво мога да ви бъда полезен?
— Бих искал да ми разрешите да говоря с клиента ви.
Белароса вече бе протегнал ръка за телефонната слушалка и аз му я дадох.
— Здравей, Ал… Аха… Ами, виж, той е малко нов в това, нали разбираш?
Слуша известно време, след това каза:
— И ти не играеш по правилата, приятел. Нямаш основания да се оплакваш. — Той отново почна да слуша и по лицето му се изписа отегчение. — Тъй, тъй, тъй. И какво от това? Виж, правиш това, което трябва да направиш. Аз оплаквам ли се? Чул ли си ме да плямпам?
Не чувах репликите от отсрещната страна на жицата, разбира се, но не можех да повярвам на това, което чувах от тази страна. Тези двамата си говореха, като че ли просто изглаждаха разногласията си за някоя игра на кегли или нещо такова.
— Мислиш ли, че ще използвам мръсни пари за гаранция? — попита Белароса. — Зарежи това, Ал. Ако докажеш, че са мръсни, твои са, а аз ще се върна в затвора… Аха. Спести си малко време. Това са формалности. — Бързо погледна към мен, след това каза в слушалката: — Той е добро момче. Остави го на мира. Той е истински гражданин. Важен гражданин. Няма да се заяждаш с него, Ал. Заядеш ли се с него, ще си имаш сериозни проблеми. Capisce?
С мен? Нима той говореше за мен?
— Съжалявам, че си бесен, но просто е трябвало да помислиш за това предварително — каза Белароса на щатския прокурор. Ясно ли ти е?… Аха. Ще го направя. Ще се видим по телевизията довечера, нали? — Белароса се разсмя. — Аха. Окей. — Той затвори телефона и се върна към вестника си.