![Сянката на чинара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/6/syankata-na-chinara-bg-download.jpg)
Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
Показанията й нямаха връзка с оспорването на завещанието. Бяха скандални и със сигурност паметни, но докато ги слушаше, Джейк все повече се убеждаваше, че съдия Атли бе допуснал сериозна грешка. Щяха да изгубят делото, но обжалването му се струваше все по-възможно с всяка изминала минута. Джейк щеше да си прекара страхотно, разобличавайки лукавството на Уейд Лание пред Върховния съд на Мисисипи. А и щеше да му достави огромно удоволствие да види най-сетне отменена присъда на Рубън Атли.
Джейк си призна наум, че явно вече е изгубил, след като мисли за обжалване. Разпита Джулина Кид няколко минути само колкото да изтръгне признанието, че й е платено да свидетелства. Тя отказваше да каже колко точно — изглежда, Лание я беше подготвил навреме.
— Значи правите секс за пари, а сега давате и свидетелски показания за пари, така ли, госпожице Кид? — попита той.
Въпросът беше груб и на Джейк му се прииска да си вземе думите обратно още щом ги изрече. Тя просто казваше истината.
Свидетелката само вдигна рамене — може би най-изисканият отговор през този ден.
В пет и половина съдия Атли разпусна съда до четвъртък сутринта. Джейк остана в съдебната зала дълго след като всички останали излязоха. Поговори си тихо с Порша и Лети и напразно се помъчи да ги увери, че положението всъщност не е толкова лошо. Прозвуча почти безнадеждно.
Най-сетне господин Пейт угаси лампите и Джейк си тръгна.
Не мина през кабинета на съдия Атли, както му беше наредено. Прибра се у дома. Нуждаеше се от малко тишина и спокойствие с двете си най-любими същества, за които винаги щеше да си остане най-великият адвокат на света.
45
Самолетът до Сиатъл беше претъпкан. Лушън успя да вземе последното свободно място в полет до Сан Франциско, където щеше да разполага с двайсет минути да хване полет без прекачване до Чикаго. Ако всичко минеше гладко, щеше да се приземи в Мемфис веднага след полунощ. Нищо не мина гладко. Изпусна връзката си в Сан Франциско и докато ругаеше служителката на гишето за билети, охраната за малко да му щракне белезниците. Само и само да го разкарат от летището, го качиха на редовен пътнически полет за Лос Анджелис с обещанието, че ще има по-добра връзка за Далас. По време на полета до Ел Ей той изпи три двойни бърбъна с лед и стюардесите започнаха да се споглеждат. Щом кацнаха, се запъти право към един бар и продължи да се налива. Четири пъти звъня в кантората на Джейк, но винаги попадаше на телефонния секретар. Звъня три пъти и на Хари Рекс, но му обясняваха, че той е в съда. Когато полетът до Далас беше отменен в седем и половина, Лушън наруга поредната служителка и заплаши, че ще съди Америкън Еърлайнс. За да го прогонят от летището, го качиха на четиричасов полет до Атланта, първа класа с безплатни напитки.
Тъли Стил управляваше мотокар в една транспортна фирма в промишлената зона в северната част на града. Той работеше нощна смяна и беше лесно откриваем. В осем и половина в сряда вечерта Ози Уолс му кимна и двамата излязоха навън, в тъмното. Стил запали цигара. Нямаха роднинска връзка, но майките им бяха близки приятелки още от основното училище. Майката на Тъли, Мишел, беше съдебен заседател номер три. Първият ред, точно в средата, звездата на Джейк.
— Много ли е зле положението? — попита Ози.
— Доста. Какво се е случило? Както вървеше по мед и масло, изведнъж всичко отиде по дяволите.
— Изникнаха непредвидени свидетели. Какво си говорят вътре?
— Ози, дори Мишел има съмнения относно Лети Ланг. Тази жена изглежда зле, човече — да се промъква така, да убеждава възрастни бели старци да променят завещанията си. Мишел и другата жена, Гастън, я подкрепят, не се тревожи, но това са само два гласа. Белите съдебни заседатели не са лоши хора, с изключение на един-двама може би, и повечето са били на страната на Лети допреди днес сутринта. Там не са просто черни срещу бели.
— Значи много се говори?
— Не съм казал това. Мисля, че много се шушука. И нима не е нормално? Не можеш да очакваш хората просто да си мълчат.
— Сигурно.
— Какво ще прави Джейк?
— Не съм сигурен, че изобщо може да направи нещо. Твърди, че вече е призовал най-убедителния си свидетел.
— Май е в небрано лозе. Адвокатите от Джаксън като че ли му видяха сметката.
— Ще видим. Може пък това да не е краят.