Гравитационна дъга [bg]

Напоследък разговорите между Омбинди и Енциан се свеждат до поредици от реклами обявления, а Енциан не е чак толкова мишена, колкото принудително подставено лице, заменящо останалите мръсници, които вероятно подслушват, а може би не.

— Ах, какво виждам, надървяш ли се, Нгуарореруе?… не, не, ти навярно мислиш единствено за някой, когото си обичал, някъде, много отдавна… още там, в Югозапада, нали? — За да дадеш възможност на племенното минало да се разсее, всички спомени трябва да станат обществено достояние и одържавени, няма смисъл в очакване на онази Окончателна Нула да бъде запазвана историята… Обаче Омбинди цинично проповядва това в името на предишното Племенно Единство, което определено е слабост на неговите увещания, изглежда лошо, изглежда сякаш той се преструва, че християнската болест изобщо не ни е засегнала, когато е всеизвестно, че е заразила всички нас, а някои е погубила. Да, леко непочтено от страна на Омбинди е да се озърта за невинност, за която в действителност само е чувал, и в която не вярва, подразбиращата се чистота на противоположностите, селото построено във формата на мандала669… Все пак той ще проповядва за нея и ще я провъзгласява като изображение на някакъв граал, който се плъзга през стаята, въпреки че шегаджиите около масата подпъхват Пърдящи Възглавнички на Гибелния Стол670, под самия отпускащ се гъз на търсача на граала, и макар че в наши дни граалите вече са пластмасови по десет цента дузината, пени за дванайсет дузини, Обинди понякога самоизмамен както всеки християнин, възхвалява и предрича тази ера на невинност, през която съвсем за малко е пропуснал да поживее, един от последните острови на Предхристиянската Изключителност на планетата: — Империята целенасочено е обособила Тибет като свободна и неутрална територия, не познаваща екстрадицията Швейцария на духа, където Алп-Хималаите ще възнасят душите нависоко, а опасностите настъпват достатъчно рядко и са общо взето поносими… Един от истинските земни меридиани свързва Швейцария и Тибет, истински като меридианите, с които китайците разграфяват телата си… Ще трябва да изучим тези нови карти на Земята и тъй като пътуването в Земните Недра става нещо обикновено и картите отразяват нови измерения, ще ни се наложи също да… — И той разказва за Гондваналанд, отпреди разделянето на материците, когато Аржентина била плътно долепена до Югозапада… хората слушат и един по един се връщат в пещерите, в леглата и към семейната кратуна, от която гълтат студената белота на неосветеното мляко, студена като севера…

И тъй, между тези двамата, дори обичайните поздрави не минават без известно смислово натоварване и надеждата за бърза съкрушителна атака над разсъдъка на събеседника. Енциан знае, че го използват заради името му. Името притежава някаква магия. Но той е бил недосегаем и безпристрастен толкова дълго… всичко е отминало, с изключение на името. Енциан, припев за песнопения. Той вярва, че когато настъпи часът, името му ще бъде достатъчно вълшебно за едно дело, едно добро дело, колкото и да бъде то недостатъчно за Центъра… Какво представляват тези постоянства за един народ, тези традиции и задължения, ако не клопки? сексуални фетиши, с които християнството знае как ефектно да ни примами, и предназначението им е да ни напомнят за най-първата младенческа любов… Може ли неговото име, може ли „Енциан“ да преломи тяхната власт? Може ли неговото име да възтържествува?