Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— Ами това грозно ли ви изглежда?
— Просто не е естествено.
— Ето, че моята внучка обича природата! — възкликна кралят развеселен. — Да видим какво ще направите от моя Трианон…
— Рекички, водопадчета, мостчета, пещерички, скалички, горички, хълмчета, къщички, планинки и долинки.
— Като за кукли!
— О, не, сир! За крале, каквито ще станем ние — възрази принцесата, без да забележи червенината, която покри бузите на дядо й, и без да си даде сметка, че думите й съдържаха злокобно пророчество.
— Значи ще разбутате всичко, но какво ще построите?
— Няма да руша, ще съхраня… Сир, на моите прислужници ще бъде студено в жилищата, които заварих.
— А къде ще ги настаните, ако разрушите всичко? Не в двореца, смятам — там има място най-много за двама души.
— Ще запазя помещенията за прислугата такива, каквито са, сир.
И дофината посочи с ръка прозорците на коридора, които вече описахме.
— Кого виждам! — провикна се кралят, като сложи ръка пред очите си вместо козирка.
— Една жена, сир — каза господин Дьо Шоазьол.
— Една госпожица, която ще взема при себе си — обясни дофината.
— Това е госпожица Дьо Таверне — отсече Шоазьол, след като позна момичето благодарение на зорките си очи.
— А! — каза кралят. — Я виж ти! Взели сте при вас семейство Таверне!
— Тя ще ми чете, сир.
— Много добре — каза кралят, без да откъсне очи от покрития с решетки прозорец, през който гледаше съвсем невинно и без да подозира, че я наблюдават, госпожица Дьо Таверне, все още бледа след инцидента.
— Колко е бледа! — забеляза господин Дьо Шоазьол.
— Едва не са я смазали по време на суматохата, господин херцог.
— Отдавна ли е при вас?
— От вчера, сир. Щом се настаних, я повиках да дойде.
— Неприветлив дом за едно такова красиво момиче — каза Луи XV. — Този дявол Габриел е бил голям некадърник. Не е помислил, че като пораснат, дърветата ще затулят сградата с помещенията за прислугата и оттам няма да се вижда нищо.
— Ваше величество желае ли да се убеди в противното? — предложи дофината, която жадуваше да покаже на всеки гост колко е хубаво жилището й.
— Добре. Идвате ли, Шоазьол?
— Сир, два часът е. Имам съдебно заседание в два и половина, достатъчно време, за да се върна във Версай…
— Е, добре, вървете, херцог, и пораздрусайте мъжете с черни тоги! Вие, госпожо, ми покажете малките жилища. Аз съм безумно пристрастен към вътрешната архитектура.
— Елате, господин Мик — обърна се дофината към своя архитект. — Ще имате щастието да получите няколко съвета от Негово величество. Той разбира от всичко!
Кралят закрачи пръв, дофината го последва.
— Кой живее тук? — попита Луи XV.
— Все още никой, сир.
— Но на първата врата има ключ!
— О, да, наистина. Госпожица Дьо Таверне днес се пренася.
— Е, тогава покажете ми нейното жилище, за да добия обща представа.
— Както желаете, сир — отговори дофината.
И тя въведе краля в единствената стая, свързана с преддверие и два будоара.
Няколко вече внесени и подредени мебели, книги и клавесин привлякоха вниманието на краля. Най-силно впечатление му направи огромен букет чудно красиви цветя, които госпожица Дьо Таверне беше натопила в японска порцеланова ваза.
— Ах! — каза кралят. — Какви прекрасни цветя! А вие искате да промените градината… Кой, по дяволите, снабдява вашите хора с подобни цветя? Градинарят се грижи добре за госпожица Дьо Таверне. Кой е градинар тук?
— Не зная, сир. Господин Дьо Жюсьо се грижи за назначението на градинарите ми.
Кралят хвърли изпълнен с любопитство поглед към малкото жилище, погледна и през прозореца на дворчето, а после си тръгна. Негово величество прекоси парка и се върна в Големия Трианон, където го очакваха екипажите му, за да го отведат на кратък лов с карети от три до шест часа следобед.
А през това време дофинът все още измерваше височината на слънцето.
81.
Заговорът се подновява
Докато кралят се разхождаше из Трианон, за да успокои напълно господин Дьо Шоазьол и за да убие времето си до лова, в Люсиен се събираха изплашени заговорници. Те пристигаха при госпожа Дю Бари с бързината на ято бързокрили птици, усетили миризмата на барут от ловджийска пушка. След като дълго си разменяха възмутени погледи, Жан и маршал Дьо Ришельо хукнаха първи.
Госпожа Дю Бари беше много уморена от дипломатическите си маневри и увенчалия ги лъжлив успех. Тя спеше следобеден сън, когато каретата на Ришельо пристигна с шума и бързината на ураган.