Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Извинете ме, госпожо — каза херцогът — тъй като на писмото няма дата, денят, когато вие пожелаете да видите господин Шоазьол свален, ще е все утре.

— Кралят се е подиграл с нас! — каза вбесен Жан.

— Невъзможно е — промълви графинята сломена. — Невъзможно е. Подобна измама е недостойна. Скъпо ще ми плати той — продължи графинята с нотки на гняв в гласа си.

— О, след подобно писмо не трябва да се сърдите на краля. Не трябва да обвинявате Негово величество в измама или хитрост! Не, кралят е изпълнил обещанието си.

— Не, по дяволите! Никой от нас не се шегува! Тази сутрин господин Дьо Шоазьол беше похвален, поласкан и почетен от краля. А в този час двамата си се разхождат из Трианон, хванати подръка.

— Подръка ли! — повтори Шон, която се беше вмъкнала в будоара.

— О, изиграна съм! — каза графинята. — Но ще види той… Шон, най-напред спри ловния екипаж.

— Добре! — измърмори Жан.

— Момент! — извика Ришельо. — Без бързане, без мръщене. Ах, простете ми, графиньо, че си позволявам да ви дам съвет.

— Продължавайте, херцог! Не се смущавайте. Мисля, че оглупявам. Вижте как стоят нещата — човек няма желание да се занимава с политика, но в деня, когато се намеси в нея, честолюбието го кара да се хвърли с главата напред… Та какво казвахте?

— Не е много разумно да се сърдите днес. Чуйте, графиньо, нещата са много сериозни. Ако кралят наистина държи на Шоазьол, ако той се влияе от дофината, ако той ясно ви казва истината в очите, това означава, че… Че трябва да станете още по-любезна, отколкото сте била досега, графиньо!

Графинята се замисли.

— Но аз се задушавам от гняв!

— Вярвам, че е така, по дяволите! Задушавайте се, графиньо, но нека кралят, или, по-точно казано, господин Дьо Шоазьол, не забележи това. Задушавайте се пред нас, но пред тях дишайте спокойно.

— Значи да отида на лов? Ще дойдете в моята карета тогава! — провикна се графинята, за да види каква физиономия ще направи съюзникът й.

— Графиньо, графиньо! Господин Дьо Шоазьол няма да ми прости никога!

— В толкова добри отношения ли сте вече с господин Дьо Шоазьол!

— Не ме познавате добре, графиньо — каза херцогът, като й целуна ръка. — Нима забелязахте колебание у мен, когато в деня на вашето представяне се наложи да ви търся рокля, фризьор и карета! Е, добре! Аз няма да се колебая и в днешния ден! О, много по-смел съм, отколкото си мислите, графиньо!

— Браво! Това се казва стратегия! Отиваме двамата при краля!

— Жан, ами вие какво правите?! Измъкнете се за малко от вашите възглавнички! Погребвате се жив, приятелю мой!

— Какво правя ли? Искате да знаете какво правя?! Аз размишлявам…

— Върху какво?

— Ами мисля, че в този час уличните певци и цялата област ни подготвят всевъзможни песнички. Мисля също, че вестниците ловко се прицелват в слабите ни места.

— И до какъв извод стигнахте? — попита херцогът.

— Ами до извода, че ще трябва да изтичам до Париж, за да купя малко превръзки и малко мехлем, за да намажем и превържем раните си. Дайте ми пари.