Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

80.

Малкият Трианон

Когато Луи XIV построил Версай, той си дал сметка за неудобството на големите му размери.

Тогава великият крал, който беше човек на уединението, накарал да му построят Трианон — за да си почива и да крие част от живота си там. Трианон, построен като умален образец на Версай, се сторил твърде внушителен на Луи XV и той накарал архитект Габриел186 да му построи Малкия Трианон — павилион с размери само около шестдесет квадратни стъпки.

От Големия Трианон, който беше официалното жилище на Луи XV, се отиваше в Малкия през една овощна градина. Тя свързваше двете резиденции с помощта на дървен мост.

Именно през тази градина, проектирана и залесена от Ла Кентини, Луи XV поведе господин Дьо Шоазьол към Малкия Трианон след описаната вече от нас работна среща. Той искаше да покаже какви подобрения е направил за новото жилище на дофина и дофината.

Господин Дьо Шоазьол се възхищаваше от всичко и изказваше мнение за всичко с проницателността и усърдието на придворен, с други думи, той даваше възможност на краля да му разкаже как от ден на ден Малкият Трианон става все по-красив и по-привлекателен за живеене, а министърът добавяше, че това е семейното жилище на Негово величество.

— Дофината — каза кралят — е все още малко дива, каквито са впрочем всички млади германки. Тя говори добре френски, но има лек акцент, който издава чужденката у нея. Но тук, в Трианон, тя ще се среща само с приятели и ще говори само когато пожелае.

— В резултат на това тя ще говори все по-добре френски. Вече забелязах, Нейно кралско величество е изградена личност — добави господин Дьо Шоазьол.

По пътя двамата се натъкнаха на господин дофина, който се беше разположил на една морава и измерваше височината на слънцето. Шоазьол направи нисък поклон и тъй като дофинът не го заговори, той замълча. Кралят произнесе на висок глас няколко думи, защото искаше да бъдат чути от внука му.

— Луи е учен мъж, но греши, че си блъска главата с наука. Жена му ще бъде недоволна.

— О, не, няма — възрази нежен глас и иззад храстите изскочи една жена.

Кралят видя, че дофината изостави един човек, натоварен с моливи, листа и компас. Тя прекъсна разговора си с него и се затича към Негово величество.

— Сир — каза тя, — това е моят архитект господин Мик187.

— А! — възкликна кралят. — Нима и вие страдате от болестта да строите, госпожо?

— Болестта е наследствена, сир. Ще подредя отново този голям парк, в който всички скучаят.

— Какво наричате естествена градина? — попита кралят. — Аз все пак смятах, че дърветата и цветята, покрай които минах, и плодовете, които откъснах, докато идвах насам, са естествени.

— Дори човек да се разхожда сто години из градините ви, сир, ще вижда навред само прави алеи и стени от жив плет, подрязани под ъгъл четиридесет и пет градуса — така твърди дофинът — или пък водни пространства, редувани с морави и озеленени площи, разположени терасовидно или шахматно.