Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— Свалянето на маската… Зная. — Тя кимна, като гледаше през рамо към морето. Добър път, сигурен пристан. Тя се отдалечи от края на кея. Аз съм кралицата.

— Кралицата… Кралицата… Кралицата е мъртва. Да живее кралицата! — Гласовете на Летните хора отекваха в нея като подигравка.

Тя сложи ръце на маската си, ръце, които бяха влажни и солени като морския вятър.

— Народе мой… — Почувства съзнанието й да се съпротивлява на необходимостта отново да открие лицето си. Неочаквано осъзна опасността, която то представляваше; беше я зърнала в очите на Летните хора, които стояха на кея около нея. Нейната прилика с Еъриенрод щеше да бъде очевидна за всеки… и особено за чуждоземците.

— Зимата си отиде, най-после Лятото дойде. Богинята прие нашето жертвоприношение и ще ни го върне деветократно. Старият живот е мъртъв… нека го захвърлим като смачкана маска, като мъртва раковина. Радвайте се сега и започнете ново начало! — Тя вдигна маската от главата си.

В този момент всички в тълпата — Зимните хора, Летните хора, чуждоземците се сляха в едно. Техните викове и шумът от свалянето на безбройните маски се извисиха над всички минали мъки, грехове и страхове. Тяхното тържествено хвалебство я понесе, проникна в сърцето й. Този свят ще бъде свободен!

Но докато произнасяше думите, сваляйки маската, тези, които бяха най-близо до нея и видяха ясно лицето й, започнаха ужасени да крещят:

— Еъриенрод… Еъриенрод! — Муун почувства мощта на суеверието на Летните хора, усети как то светкавично се разпространява като параноя сред тълпата, представи си ехото от него в целия град. Знаеше, че сега трябва да го спре… да го спре, преди да загуби всичко. Как… как да ги спра? Думите й се превърнаха в молитва, когато постави ръка на знака върху шията си. Сибилският знак…

— Народе на Тийумат, деца на Морето! — Тя вдигна ръка, дръпна яката на дрехата си и разкри татуирания трилиственик. — Аз съм сибила! Вижте моя знак… Аз служа вярно и честно на богинята. Името ми е Муун Даунтрейдър Самър и ще бъда ваша кралица. Пазителят на цялата мъдрост говори чрез мен на вас. Питайте и ще отговоря и никога няма да ви кажа неверни неща.

Тълпата притихна. Зимните хора бяха безмълвни от несигурност, Летните хора — безмълвни от благоговение пред неоспоримото доказателство за превъплъщението на тяхната кралица, пред символа на тяхното прераждане и божественост. С крайчеца на очите си Муун видя странния израз, който премина по лицата на чуждоземците.

От реакцията им тя не долови вина, нито уважение, нито разбиране на това, което беше казала.

Спаркс стоеше на мястото, запазено за нейния бъдещ съпруг. Червената му коса светеше като фар, лицето му беше напрегнато Тя мълчаливо зае мястото си до него, отмести поглед от тълпата и се взря в морето, там, където все още плуваха клонките. Тълпата продължаваше да чака несигурна, мърмореща.