Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Процесията достигна до крайния склон в началото на булеварда и тръгна надолу по широкия скат към пристанището. Вездесъщата човешка маса тук беше още по-плътно струпана, стена от тела, стена от гротескни лица на зверове. Наоколо вместо поздрав се надигнаха подигравки и ридания. Нахлу влажен и студен въздух от морето. Еъриенрод скришом потрепери, но гордостта прикриваше страха по лицето й.

В далечния край на кея тя видя трибуна, драпирана в червено, видя столове, наредени в редици, заети от чуждестранни сановници и влиятелни старейшини от Летни родове. На мястото, от което се виждаше най-добре, тя съгледа премиер-министъра и членовете на Съвета. Бяха без маски, като че ли беше под тяхното достойнство да участвуват в този езически ритуал. Видя пред тях надписа „Вече си тук!“. Беше го виждала половин дузина пъти, но едва сега го осмисли напълно.

Даде си сметка, че само тя и членовете на Съвета през всичките тези дълги години, през всичките тези Фестивали бяха останали непроменени като самия ритуал. Но този последен път ще бъде край за нея, край и на всичките й усилия да се освободи от тях, докато те и системата, която символизираха, щяха да продължат вечно. Ръцете й стиснаха меката тъкан на наметалото.

Най-после тя видя Лятната кралица. Стоеше на кея на празното пространство между естрадата, украсена в червено, а под нея се плискаше черната вода. Маската й беше истинско произведение на изкуството, което предизвика неволно възхищение в сърцето на Еъриенрод. Но тя беше направена от Зимен човек. И кой знае какво местно, незначително островитянско лице беше скрито под нея. Коремът я присви, като си помисли, че това лице ще заеме нейното място.

Хеън стоеше мълчалив до нея. Тя се чудеше за какво ли си мисли, като гледа чакащия елит на неговия собствен свят и очакващото море. По дяволите, Хеън. Еъриенрод искаше той да съжалява сега за самоубийствения импулс, да почувства, макар и част от отчаянието и съжалението, което изпитваше тя, застанала тук, в руините на амбициите на нейния живот. Тогава нека смъртта бъде забрава!

Каретата продължи напред, дотам, докъдето бе възможно в откритото пространство покрай кея. Ескортът от нейните сановници започна да се движи по-бавно и накрая спря. Те обиколиха три пъти около нея, хвърляйки чуждестранни жертвоприношения в каретата, като пееха своята последна песен за сбогуване със Зимата. Най-накрая те й се поклониха и тя можа да чуе техните последни вопли и ридания сред виковете на тълпата. После започнаха да се отдалечават в редици покрай каретата. Докато минаваха за последен път някой докосна с устни края на нейното наметало. Други дръзнаха да се докоснат до ръката й — някои от по-старите, по-верните последователи от столетие и половина — и тяхната тъга я докосна внезапно, неочаквано и дълбоко.