Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— Тийумат съжалява, че загубва един такъв истински приятел като теб. Аз също съжалявам. Ние нямаме много приятели в тази галактика. Ние се нуждаем от всички тях.

Палу Тийон леко се усмихна.

— Приятели се намират и на най-неочаквани места, ваше величество… Но понякога човек разбира това едва тогава, когато е много късно. Същото се отнася и за враговете. — Гласът й притихна. — Бъди внимателна, Муун, докато и последният кораб не напусне звездното летище. Не се опитвай да накараш бъдещето да настъпи преждевременно. Не само твоят собствен народ се чуди какво си ти всъщност. Ти и до сега щеше да си в килията, ако Главния съдия не беше разбрал, че това ще предизвика бунт… Единствената причина, поради която ще мине безнаказано промяната на ритуала, е защото това нищо не променя.

Муун мигаше, отпуснала ръце покрай червената й дреха.

— Какво искаш да кажеш?

— Хедж има свой начин да ликвидира техническите запаси, когато замине. Никога не подценявай това, нито за секунда. Това е най-добрият съвет, който може да ти даде сега един приятел.

— Благодаря ти, командир. — Муун изправи рамене, като се опитваше да скрие изненадата си. — Но дори и това няма да ме спре. — Защото нимфите са истинският ключ.

Палу Тийон понечи да се обърне към собствения си народ, но се поколеба.

— Ваше величество — отново се обърна към Муун, като говореше тихо, почти беззвучно, — вярвам в онова, което искате да направите. Вярвам, че то е справедливо. Не искам нищо да го спре. — Тя като че ли се изправи на пръсти от напрежение. — Всъщност аз искам да ви помогна то да стане — каза тя със смущаваща бързина. — Аз… ви предлагам моите услуги, моите познания, моя опит и останалата част от моя живот, ако ги желаете. Ако ми позволите да ги използувам за нещо, в което мога да повярвам.

Муун почувства как настойчивостта на Палу Тийон нарасна и достигна по-високо, по-далече, по-дълбоко отвъд нещото, за което помоли.

— Ти искаш да кажеш… че искаш да останеш? На Тийумат? — Нейният шепот прозвуча глупаво и не по царски. Спаркс гледаше и не можеше да повярва.

Но Палу Тийон, зареяна в своя вътрешен свят, не виждаше и не чуваше.

— Ти си командир на Полицията… юмрук на Хийгемъни… Защо? — Муун поклати глава, сигурна, че Палу Тийон беше искрена.

— Това е времето на Промяната — отговори Палу Тийон просто.

— Не е достатъчно. — Спаркс се наведе над парапета. — Не, ако искаш да прекараш останалия си живот, като се бъркаш в нашия.

Палу Тийон потри лице.

— Какво би било достатъчно? Колко доказателства исках аз от теб, Даунтрейдър?

Той погледна настрана. Не отговори.

— За да ти кажа какво причини промяната у мен, ще ми трябва цял живот. Но повярвай ми, аз имам причини за това. — Тя отново се обърна към Муун, която й каза:

— Ти ще трябва да прекараш тук живота си, съжалявайки за това, ако промениш решението си. Сигурна ли си?

— Не. — Палу Тийон отново погледна към чуждоземците, които чакаха на техните трибуни, на светлинни години от света, към който тя протягаше ръце. — Да! Какво, по дяволите, ще загубя? Да. — Накрая тя се усмихна.