Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— Ако аз… ако ви се струва, че се отклонявам от традиционните норми като Лятна кралица и навлизам в непозволени дълбочини, имайте вяра в мен. Спомнете си, че съм избрана от богинята и че само аз следвам нейната воля… — Тя най-после се почувства сигурна от мисълта, че това което им казва, беше истина. — Тя ме води, тя чертае моя курс по непознати звезди. Погледна отново чуждоземците. — Моята първа заповед като нова кралица е чуждестранните притежания на Зимните хора да не се изхвърлят в Морето. Чуйте ме! Нещата, направени от чуждоземците, обиждат водите, те задушават Морето със своята мръсотия. Нека Зимните хора сами изберат какви приношения да направят. Времето… времето ще се погрижи за останалото! — Тя усети, че укрепи позициите си срещу нарастващата ярост на Летните хора.

Долови само слаб шепот и недоумение, тук-там лек смях и ръкопляскане от някой изненадан Зимен човек. Муун пое дълбоко дъх, почти не смееше да повярва… Те ми се доверяват! Те ме слушат, те ще направят всичко, което им кажа… и най-носле разбра онова, което знаеше Еъриенрод: колко лесно властта, подобно на огъня, може да я изпепели и да разруши онова, което градеше.

Летните хора на трибуната около нея се размърдаха в добронамерено примирение. Но Спаркс още я наблюдаваше с подозрение и безпокойство, доловил нейното усещане за власт.

Тя бързо отмести поглед и видя срещу нея да слиза премиер-министърът, за да поднесе своето последно официално признаване на нейното царуване, да й отдаде лицемерна почит като държавна фигура. Докато го наблюдаваше как слиза, тя видя между членовете на Съвета Първия секретар Сирас, вперил очи в нея в колеблива поличба. Тя смушка с лакът Спаркс и насочи неговия поглед към баща му. Видя как той се бори да посрещне горчивата усмивка на баща си. Спаркс мълчаливо извърна глава към дядо си, когато премиер-министърът започна своето приветствие.

Речите на премиер-министъра, на Главния съдия на Тийумат и на половин дузина други сановници, за чиито функции тя дори не беше чувала, бяха кратки и покровителствени. Тя изслуша търпеливо всички, недосегаема за тяхната арогантност, изправила нейното тайно познание като щит срещу подозрението и недоверието им, събудени от речта и към нейния народ. Главният съдия я изгледа твърде дълго пронизващо и оцени традицията на ритуала като плавно връщане на нейния народ към невежеството. Все пак той я призова да не стои много встрани от пътеката на традицията и да държи сметка за последиците. Муун му се усмихна.