Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Зимните хора трябваше да споделят с Летните преселението по островите из огромните простори на океана, които досега бяха само техни, както и да споделят едно ново, несигурно съществувание без чуждоземна поддръжка.

И по средата на този цикличен хаос по някакъв начин Муун трябваше да сложи нов ред. „Някога си мислех, че след като отида в Карбънкъл, всичките ми проблеми ще свършат. Всъщност те едва сега започват“ — мислеше си тя. Дори тук, докато се разхождаха със Спаркс, успокоени от присъствието на морето, тя почувства товара на бъдещето да тегне върху плещите й. Тя се подпря върху посивелия от времето парапет, като гледаше надолу към студената, зелено-черна вода. Спаркс се подпря до нея мълчалив, какъвто беше през целия ден.

— Сега ти получи подкрепа. И още ще получиш. — В гласа му се промъкнаха сърдити нотки и той леко се отдалечи от нея. Всички хора, от които тя щеше да зависи, знаеха какъв е бил. И дори, ако вече не го мразеха, винаги щяха да му го напомнят, докато той сам се намрази. — Никой не управлява съвсем сам… дори и Еъриенрод.

— Аз не съм Еъриенрод! — Тя спря, давайки си сметка, че не е искала да каже това, но беше много късно. — Аз мислех, че ти…

— Аз не мислех.

— Зная. — Но знаеше, че част от него винаги ще вижда Еъриенрод, всеки път щом я погледнеше.

Нещо разкъса и прониза водната повърхност под тях. До тях достигна тихо шептене. Муун погледна надолу и видя една глава да се издига и вперва погледа си в нея. Тя почувства как дъхът й спря. Чу неволния протест на Спаркс…

— Не!

— Спаркс! — Муун го хвана за ръка, когато той понечи да се отдръпне от парапета. — Почакай. Недей! — Тя го задържа.

— Муун, какво се опитваш да направиш?

Тя не отговори, а само го придърпа към себе си. После бавно протегна ръка, докато тъмният силует на нимфата се докосна до нея.

— Какво правиш тук? — Самотната нимфа я гледаше със светли, безизразни очи, като че ли не знаеше какво да отговори. Но не се отдалечи от нея. Плавниците й ритмично раздвижваха замърсената вода край дока. Тя започна тъжно да пее със самотен глас напевите на изгубеното минало. Песните… защо пееш? Има ли и други песни? Могат ли те да ти обяснят причината да съществуваш и можеш ли да ги разбереш? Вълнение пламна в душата й. Енгенит. Енгенит може да й помогне да се научи да разбира техния език.

Днес го бе видяла в тълпата. Видя гордост и надежда, изписани на лицето му, но не можа да се доближи до него. Забеляза и студеният поглед, с който гледаше Спаркс. Муун импулсивно наведе Спаркс над водата. Той изстена, сякаш се беше надвесил над огън. Нимфата студено отмести поглед от нейното лице към неговото и бавно се гмурна в тъмната вода, без да се допре до него.

Муун пусна ръката му, гледаше как тя остана протегната над водата, очакваща прошка.

Зад тях се чу неспокойното мърморене на Лятната свита — вездесъщите Гудвенчър, които ги следваха неотлъчно през целия ден. До известна степен тя ги настрои срещу себе си чрез съзнателното незачитане на ритуалния обред и Муун отлично знаеше, че поради техния кралски произход те могат да бъдат опасни врагове в бъдеще. Сега, вътре в себе си, тя още повече възнегодува срещу тях, защото искаше да бъде насаме със Спаркс, който изживяваше своята мъка, Споходи я мисълта, че кралската корона не означава абсолютна свобода, а по-скоро край на свободата.