Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— Лятото следва Зимата, както нощта следва деня — отвърна Лятната кралица. — Морето се присъединява към Земята. Половинките, взети заедно, нравят едно цяло. Кой може да ги раздели? Кой може да отрече мястото им и времето им, когато то дойде? Те са родени от сила, по-голяма от всяка сила тук — техният ритуал е универсален! — Лятната кралица вдигна ръце към тълпата.

Еъриенрод леко трепна. Тя никога не беше казвала този последен ред, никога не бе го чувала по-рано. Тълпата промърмори. Почувства как някакво безпокойство премина през нея.

— Кой идва с теб, за да бъде сменен? — попита Лятната кралица.

— Моят възлюбен — отговори тя с равен глас, — чието тяло е като Земята, съчетана с Морето. Заедно под небето ние никога не можем да бъдем разделени. — Студеният вятър изгаряше очите й. Хеън не каза нищо, не направи нищо, чакаше с подобаващ стоицизъм.

— Тогава нека бъде така. — Лятната кралица протегна ръце и двама от свитата на Летните хора поставиха по една купичка във всяка от ръцете й. Тя предложи едната купичка на Хеън. Той я взе с готовност. После предложи другата на Еъриенрод. — Ще изпиете ли милостта на богинята?

Еъриенрод почувства как устата й се схвана. Но успя да каже:

— Да! Купичката съдържаше силен наркотик, който щеше да притъпи нейните чувства към това, което идваше. До нея Хеън повдигна черната си маска и вдигна купичката до устата си намръщен. Еъриенрод повдигна своята. Винаги бе отхвърляла идеята да притъпи своите възприятия в момента на нейния триумф. Но сега тя искаше забрава. Еъриенрод помириса острите ароматни билки и почувства тяхната вцепеняваща жлъч в устата си. Преглътна течността, която умъртви гърлото й. Втората и третата глътка бяха безвкусни като вода.

Когато изпи и върна купичката, тя видя да се приближават Летни хора, носещи въжета. Щяха да ги вържат здраво към каретата един за друг. Ужас стисна гърдите й, паника замъгли погледа й. О, богове, притъпете чувствата ми! Хеън вече се съпротивляваше, когато Летните хора го хванаха. Тя видя мускулите му да треперят и неговата слабост й даде сила. Стоеше съвършено неподвижна и покорна, когато Летните хора вързаха ръцете и краката й, притиснаха тялото й до Хеън и стегнаха въжето към каретата. Каретата имаше формата на тъпоноса лодка, но тя знаеше, че дъното под купищата кожи беше надупчено. Тя не можа да сдържи мускулите на ръцете си да не се напрегнат срещу въжетата, а тялото си да не се отдръпне от на Хеън. Маскираното му лице се обърна към нея, но тя не го погледна.

Лятната кралица застана пред тях. Обърна се към водата и каза последната молитва към Морето. Сега, всеки момент, тя щеше да даде знак. Еъриенрод почувства летаргия, подобна на сън, да пропълзява по крайниците, по гърба й, но умът й оставаше бистър. — Така ли ще действа? Сега поне тялото й беше станало твърде тежко, за да не може да я подведе, а да я дари с достойнство в смъртта, независимо дали тя я желаеше или не.