Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Хеън успя с мъка да се изкикоти.

— Тайната е разкрита… най-после е разкрита. Тя е чуждестранец, тя е сибила, и те са такива.

— Какво? Какво, Хеън? — изсъска Еъриенрод, като се опитваше да обърне глава.

— Сибилите са навсякъде! Ти никога не си знаела, нали? Никога не си очаквала. И онези глупави тъпаци… — Той погледна към чуждоземците на естрадата. — И те нищо не подозират. — Задъха се.

Сибилите са навсякъде?… Истина ли е това? Не, не е справедливо, толкова много ли има да се учи! Тя затвори очи, неспособна да фокусира вътрешното си зрение. Но не беше напразно.

Хорът от ридание и ненавист започна да ги притиска така неумолимо, както самата Промяна, нетърпелива за жертва. Тя вече не се отвращаваше от допира на нейното тяло до тялото на Хеън, благодарна все пак, че има някой, който да сподели изпитанието с нея в този последен миг. Тя беше виждала толкова много гледки от небето, толкова много гледки от ада, за да може да избира между тях.

Обърна поглед за последен път, за да види Муун, застанала встрани, до каретата. Стори й се, че тялото й беше опънато и напрегнато, като че ли се канеше да произнесе незабравимо проклятие, такова, което не може никога да се върне. Защо това трябва да я наранява? Аз бих се радвала… Не можа да си спомни защо би се радвала и за какво. Успя да съживи ума си още веднъж, преди да каже последните си думи.

— Хора мои… — Думите й бяха почти заглушени от хилядите гласове. — Зимата си отиде! Покорявайте се на новата кралица… както се покорявахте на мен. Защото отсега тя е вашата кралица. — Еъриенрод отпусна глава и срещна очите на Муун. — Къде… е той?

Муун бавно вдигна глава, почти с нежелание. Изпълняваше последното желание на нейната майка. Еъриенрод последва погледа й и видя Спаркс, изправен на трибуната сред почетните Летни хора до празното място на Лятната кралица. Но той стоеше със затворени очи в момента на раздялата, лишил завинаги Еъриенрод от възможността да срещне погледа му за последен път… Той се тревожи… той наистина се тревожи. Тя отново погледна Муун. И двамата се тревожат. В този момент се почувства безкрайно изненадана, смутена от неотстъпчивостта на живота пред справедливостта на смъртта.

Изпълненият с ненавист поглед на Хеън я сграбчи, когато тя отново обърна глава. — Той знаеше на кого принадлежаха нейните мисли в този последен момент.

— Завинаги… Хеън.

Той поклати глава.

— Ние сме завинаги. Това е завинаги. Смъртта е завинаги. Животът… не е вечен.

— Ние ще живеем, докато ни помнят. А сега те никога няма да ме забравят… — Защото нейното превъплъщение вече стоеше на мястото й. Не й беше останала воля да погледне още веднъж Муун или Спаркс. Никога не гледай назад!

Муун вдигна ръце към морето и изкрещя като чайка сред бурята на тълпата.

— Богиньо Море, Майко на всички нас, приеми нашите подаръци и ни ги върни деветократно, приеми нашите грехове и ни опрости, приеми душата на Зимата и нека тя се… прероди. — Тя се запъна незабележимо. — Нека Зимата премине в Лято!