Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Но сега… сега тя се беше провалила цялостно, напълно. Краят й беше тук, в тази зора, завинаги. Щеше да стане само още една от безбройните забравени кралици, които са живели и умрели забравени. А тя не беше готова да умре по този начин! Не… не, без да остави своето наследство на бъдещето! По дяволите всички, по дяволите проклетите чуждоземци, които провалиха нейните планове за бъдещето, за да съхранят себе си. По дяволите жалката глупост на Летните хора, тези присмехулни, вонящи, малоумни хора, които весело празнуват своето пречистване… Тя се огледа настрани с безсилна ярост.

— Какво има, Еъриенрод? Разбра ли най-после, че това е краят?

Замръзна, с поглед, втренчен в Старбък.

— Кой си ти? — прошепна тя, а гласът й отекна в главата й, надвил крещенето на тълпата. — Кой си ти? Ти не си Старбък! — Тя се освободи от прегръдката му. Спаркс… О, богове, какво направихте с него?

— Аз съм Старбък! Не ми казвай, че вече си ме забравила, Еъриенрод. — Той хвана ръката й в желязна хватка. — Само пет години са минали. — Той извърна скритата си в черен шлем глава и тя можа да види очите му — безмилостни, земно-кафяви очи с дълги, тъмни мигли.

— Хеън! — промълви тя. — Не може да бъде… богове, не може да сте ми направили това! Ти сакато, мъртво същество — ти не може да си тук, аз не ти разрешавам! — Спаркс… проклет да си, къде си? — Ще кажа на всички, че ти не си този, който трябва да бъде.

— Тях това не ги интересува. — Тя почувства усмивката му. — Те просто искат едно чуждоземно тяло за Бездната в морето. Те не се интересуват чие е това тяло. Защо трябва теб да те интересува?

— Къде е той? — попита тя обезумяла. — Къде е Спаркс? Какво сте му сторили?

— Значи ти наистина много го обичаш. — Прозвуча гласът на Хеън, стържещ като пила. — Толкова много, че желаеш той да сподели гроба с теб? — Той се засмя мрачно. — Но не достатъчно, за да го оставиш да живее без теб… или с твоето второ аз. Користолюбива до края! Аз изтъргувах мястото с него, Еъриенрод, защото той не те обича достатъчно, за да умре с теб… Аз те обичам. — Той сложи ръка на челото си. — Еъриенрод… ти ми принадлежиш, двамата сме еднакви. Спаркс е слаб човек. Той никога не е бил достатъчно мъж, за да те оцени.

Тя несъзнателно зарови ръце под пелерината си.

— Ако имах нож, Хеън, щях да те убия със собствените си ръце! — Бих те удушила с голи ръце…

— Разбра ли какво искам да кажа? — Той отново се засмя. — Кой друг освен мен би пожелал да бъде вечно с теб по този начин? Вече един път се опита да ме убиеш. Но не успя и сега аз ще получа моето желание, както и моето отмъщение. Сега ще те имам завинаги, само за себе си. И ако ти ме мразиш вечно за това, толкова по-добре. Както ти казваше, любов моя „завинаги е дълго време“.