![Снежната кралица [The Snow Queen-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/5/8/snezhnata-kralica-the-snow-queen-bg-download.jpg)
Снежната кралица [The Snow Queen-bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица [The Snow Queen-bg]». Краткое содержание книги:
— Морето никога не забравя. Но Морето прощава, Спарки. — Муун се пресегна да помилва косата му, да целуне студеното му лице, мокро от сълзи, да почувства неговия срам като още един леден отломък от собственото си съмнение. — Трябва само време — тиха прошепна тя.
— Цял един живот няма да стигне! — Думите му я накараха да потрепери.
— О-о, Спаркс… нека Морето е свидетел, че моето сърце ти принадлежи, само на теб, сега и завинаги. — Тя произнесе предизвикателно думите на клетвата; единствените думи, които можеха да запълнят пустотата в него.
— Нека Морето е свидетел… — Той повтори думите й, усетил своята съпротива сломена.
— Спаркс… денят свърши. Нека намерим място за вечерта, където ти ще можеш да забравиш, че аз съм кралица… — Тя погледна през рамо към Гудвенчър. Но какво ще стане утре? Утре всичко ще започне да отива на мястото си. Тя отметна назад коси и отново погледна към тъмнеещите води, в които нямаше вече никакви следи от жертвата, поднесена на Морето тази заран. Морето почиваше величествено в неговото безразличие — невъзмутимо огледало на студеното лице на универсалната истина. Тя видя бъдещето, което лежеше умиращо под тъмните му води, бъдещето, което никога няма да дойде, ако тя се провали, ако се препъне, ако за момент отслабне… Муун проплака като дете. — Спарки, страх ме е!
Той я прегърна здраво, без да каже нищо.
56
Джеруша стоеше на пристанищния залив под огромния чадър на висящия във въздуха дисковиден кораб. Последният кораб, който отвеждаше последните чуждоземци, напускащи Тийумат. В трескавия завършек на последните няколко дни корабите на Съвета вече бяха на планетарна орбита в компанията на други дисковидни кораби, които бяха там, за да прехвърлят товарите от совалките на твърдоглави търговци и изтощени посетители на Фестивала.
Тя стоически изтърпя инвентаризацията, проверките и справките на дати, рапорти и записи, стараейки се да провери дали нещо не е забравено, дали нещо жизнено важно не е останало несвършено, неспасено, неотпратено. Тя чувстваше вътрешно задължение да изпълни задачата цялостно и докрай. Джеруша направи всичко възможно, погрижи се нейните хора да не оставят нито един енергиен блок, нито една система несвалена, нито един контакт достъпен. И всичко това тя вършеше с ясното съзнание, че на другия ден ще се опитва обратно да възстанови всичко онова, което днес унищожаваше.
Но, в името на боговете, няма да допусна нещо да остане несвършено! Знаеше, че ако завърши кариерата си, която имаше толкова голямо значение за нея с един акт на предателство, впоследствие никога нямаше да може да изгради нов живот, който да има някакво значение за нея. Нищо, което се получава лесно, няма стойност. Корабът, товарният док зад него, пулсиращият комплекс на космическото пристанище — тя се отказваше от всичко това. За по-малко от час всичко това ще остане зад нея. Тя се отказваше от всичко това… срещу Карбънкъл! И преди последният звезден кораб да напусне пространството на Тийумат, нейните офицери ще изпратят долу високочестотен сигнал, който ще разруши всички крехки микропроцесори, заложени във всяка една апаратура, оставена по една или друга причина на планетата. Онези, които се запасяваха с техника щяха да се окажат излъгани, Тийумат щеше да се върне към точката на техническата нула. Тя си спомни с неочаквана нелепост гледката на вятърната мелница на един самотен хълм в плантацията на Енгенит Мироу. Няма никой толкова сляп, колкото онзи, който не ще да вижда. Усмихна се.
— Командир? — повика я някой.
Тя се обърна назад — очакваше още едно запитване или потвърждение относно товаренето.
— Аз съм… Гъндалийну! — Той поздрави. Усмивката му озари измършавялото му лице. Униформата му висеше като взета назаем.
— Какво, по дяволите, правиш тук?
— Дойдох да ти кажа довиждане, командир.
Тя млъкна, остави дистанционното управление на компютъра на временния док върху един празен корабен контейнер.
— О!
— Керла Тиндж ми каза… че подаваш оставка и че искаш да останеш на Тийумат. — Гласът му звучеше скептично, като че ли очакваше тя да отрече.
— Вярно е. — Тя кимна. — Оставам тук.