Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
— Е — започна тя, опасявайки се от най—страшното, — как е Сирила?
Харолд приглади дрехата си.
— Кралицата… се възстанови.
— Кралицата? — Калан скочи от стола. — Сирила се е възстановила? Харолд, това е прекрасно. И се е съгласила да се качи отново на трона? Та това е още по—прекрасно!
Калан с облекчение прие новината, че може да изостави ролята си на Кралица на Галеа. Като Майка Изповедник това за нея бе допълнително бреме, което считаше, че Сирила понася по—успешно. Освен това бе наистина щастлива да разбере, че природената й сестра се е възстановила. Макар двете никога да не бяха влизали в особено близки отношения, изпитваха дълбоко взаимно уважение.
Към всичко това се прибавяше и дълбокото чувство на облекчение, че принц Харолд най—сетне е присъединил своите войски към тези на Д’Харанската армия. Надяваше се наистина да е успял да събере онези сто хиляди бойци, за които бяха говорили. Това щеше да бъде добро начало за армията, която Калан се надяваше да събере.
Харолд облиза напуканите си от вятъра устни. По изморения му вид тя можеше да съди, че събирането на подобна армия никак не е било лесно и че пътуването насам е било доста изнурително. Никога не бе виждала на лицето му по—голяма умора. Имаше мътния пуст поглед на баща им.
Тя се усмихна сърдечно, решена да покаже благодарността си.
— Колко души успя да събереш? Със сигурност не бихме се отказали от твоите сто хиляди. Това почти би удвоило бройката, с която разполагаме в момента. Духовете са ми свидетели, че наистина имаме нужда от тях. — Въодушевлението й бе посрещнато с мълчание. Докато местеше погледа си от един човек на друг, никой не се осмели да срещне погледа й. Чувството й на облекчение започна да помръква. — Харолд, колко души армия водиш със себе си?
Пръстите му отново намериха гъстата тъмна коса.
— Около хиляда.
Тя се отпусна обратно на стола, не можа да намери думи.
— Хиляда?
Той кимна, все още без да я поглежда в очите.
— Капитан Брадли и хората му. Същите, с които вече си участвала в бой.
Калан усети как лицето й пламва.
— Ще имаме нужда от всичките ти войници. Харолд, какво става?
Най—сетне погледът му се вдигна да срещне нейния.
— Кралица Сирила отхвърли плана ми да отведа войските на юг. Малко след като ти беше при нас, тя излезе от състоянието си. Отново беше себе си — изпълнена с амбиция и живот. Познаваш я. Винаги е била неуморна, когато става въпрос за Галеа. — Пръстите му нервно потропаха по масата. — Но ми се струва, че болестта я е променила. Сега се страхува от Императорския орден.
— Както и аз — отвърна Калан, едва сдържайки яростта си. Усещаше меча на Ричард плътно притиснат до гърба си. Видя как очите на Харолд се плъзнаха към него.
— Всеки в Средната земя се страхува от Ордена. Точно затова имаме нужда от тези войски.
Докато тя говореше, той кимаше в знак на съгласие.
— Обясних й всичко това. Наистина. Тя отвърна, че в качеството си на Кралица на Галеа трябва да се погрижи най—напред за родината ни.
— Но Галеа се присъедини към Д’Харанската империя!
Той разпери безпомощно ръце.
— Докато беше болна, тя … е нямала представа какво се случва. Каза, че ти е поверила короната в името на сигурността на народа й, а не за да отнемаш суверенитета на страната. — Принцът отпусна ръце покрай тялото си. — Твърди, че никога не ти е предоставяла подобна власт и че отказва да се подчини на това споразумение.
Калан огледа останалите присъстващи, които седяха притихнали по местата си подобно на строги и мрачни съдии.
— Харолд, вече сме обсъждали всичко това. Средната земя е изложена на опасност. — Тя протегна ръка напред.
— Целият Нов свят е застрашен! Трябва да отхвърлим тази заплаха с общи усилия, а не всеки сам да защитава собствената си територия. Борим ли се всеки за себе си, със сигурност ще загубим — един по един. Трябва да се държим един за друг.
— Принципно съм съгласен с теб, Майко Изповедник. Кралица Сирила обаче не е.
— В такъв случай не бих казала, че Сирила се е възстановила, Харолд. Тя все още е болна.
— Може и така да е, но аз не бих могъл да съдя.
Положила лакът на масата, Калан отпусна глава на пръстите си. Мислите препускаха хаотично в главата й, сякаш да намерят някакво доказателство, че това не се случва в действителност.
— Ами Джебра? — обади се Зед от ъгъла на стаята.