Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
— Моля те — каза тя. — Остави ги.
Зейн извърна лице към Сет, който ги гледаше съвсем спокойно. Момчето се бе навело над него и се мъчеше да го изправи на крака.
Зейн изви глава към Вин.
— Моля те — повтори тя.
Зейн смръщи вежди.
— Значи той все още те контролира — каза разочаровано. — А си помислих, че ако нападнем заедно и почувстваш сама каква сила се крие в теб, най-сетне ще се отървеш от влиянието му. Явно съм сбъркал.
Обърна гръб на Сет и излезе през отвора, който бе направил. Вин го последва мълчаливо, стъпваше върху парчетата от раздробената стена. Зад тях остана опустошената крепост, разбитата армия и униженият й крал.
44.
Но не трябва ли дори един безумец да разчита на собствения си ум, на своя опит, вместо на другите?
В хладната спокойна утрин Бриз наблюдаваше една обезсърчителна гледка — армията на Сет се оттегляше.
Потрепери, издиша облак пара и се обърна към Клъбс. Мнозина не биха могли да разгадаят непроницаемото лице на генерала, но Бриз го познаваше добре — забелязваше напрежението в очите му, неспокойния начин, по който потропваше с пръсти по каменната стена. Клъбс не беше нервен човек. Тези знаци означаваха нещо.
— Това е, нали? — попита тихо Бриз.
Клъбс кимна.
Бриз обаче не смяташе, че случилото се е от голямо значение. Отвън все още имаше две армии, мъртвата хватка не бе разтворена. Но въпреки това той се доверяваше на преценката си за Клъбс.
Генералът знаеше нещо, което не му бе известно.
— Ще ми обясниш ли, ако обичаш?
— Всичко ще свърши, когато Страф реши — отвърна Клъбс.
— Реши какво?
— Да използва колосите, за да му довършат работата.
Бриз се замисли. „Страф не дава пукната пара за хората в града — единственото, което го интересува, е да вземе атиума. И символичната победа“.
— Ако Страф се оттегли… — почна той.
— Колосите ще ни нападнат — продължи Клъбс. — Ще избият всички и ще превърнат града в руини. После Страф ще се върне и когато колосите се успокоят, ще открие атиума.
— Ако, разбира се, те си тръгнат.
Клъбс сви рамене.
— И в двата случая той ще е в по-добра позиция. Ще се изправи срещу един отслабен противник, вместо двама силни.
— И го казваш така… спокойно?
— Обречени сме от мига, когато се появи първата армия, Бриз — отвърна Клъбс. — Просто успяхме да забавим нещата.
„Защо, в името на лорд Владетеля, прекарвам времето си в компанията на този човек? — зачуди се Бриз. — Той е само един песимистичен пораженец“.
Но Бриз знаеше, че не е така. Просто понякога Клъбс обичаше да преиграва.
— Проклятие — изруга той.
Клъбс само кимна. Гледаше отдалечаващата се армия.
— Триста души — каза Хам, изправен насред кабинета на. Елънд. — Поне толкова са преброили нашите съгледвачи.
— Значи не е толкова зле, колкото се опасявах — отвърна Елънд. Освен тях в кабинета беше само Дух, приседнал на края на масата.
— Ел — рече Хам. — Сет имаше само хиляда души в Лутадел. Това означава, че при атаката на Вин е получил трийсет процента загуби само за десет минути. Дори на бойното поле повечето армии отстъпват, ако изгубят трийсет до четирийсет процента от войниците си за цял ден.
— О — отвърна Елънд намръщено.
Хам поклати глава и си доля чашата.
— Не разбирам, Ел. Защо го е нападнала?
— Тя е побъркана — намеси се Дух.
Елънд понечи да го скастри, но не знаеше как да обясни чувствата си.
— Не съм сигурен защо го е направила — призна той. — Пред мен каза, че не знаела дали онези убийци в Събора не са пратени от баща ми.
Хам сви рамене. Изглеждаше… измъчен. Това не беше стихията му — да се занимава с армии и да се тревожи за съдбата на кралства. Предпочиташе да се ограничава с по-дребни теми.
„Разбира се — каза Елънд. — Аз също бих предпочел да си седя в креслото и да чета книги. Но всички вършим каквото трябва“.
— Някакви вести от нея? — попита той.
Дух поклати глава.
— Чичо Сръдльо накара съгледвачите да претърсят града, но засега нищо.
— Ако Вин не иска да я намерят… — почна Хам.
„Бъди твърд — рече си Елънд. — Не бива да изглеждаш разтревожен, още по-малко неуверен“.
Ами ако Вин беше ранена? Ако Сет я беше убил? Съгледвачите бяха видели съвсем малка част от атаката. Знаеха, че Вин е участвала, и имаше непотвърдени данни, че е имало и друг Мъглороден. Беше изскочила през прозорец на петия етаж и по някаква причина бе пощадила живота на Сет.
От този момент никой не я бе виждал.
„Напоследък не й обръщах достатъчно внимание. Този град ме обсебваше изцяло… но каква полза да спася Лутадел, ако изгубя Вин? Все едно че никога не съм я познавал.