Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
СЪБИТИЯТА ОКОЛО ЛЯТНАТА КЪЩА на Бюрман бяха последвани от трескави дейности през целия следобед. В цялата област бе вдигната тревога с информацията, че Лисбет Саландер най-накрая е дала признак на живот. Съобщиха, че тя най-вероятно се придвижва с „Харли Дейвидсън“, собственост на Маге Лундин. Отправиха предупреждение към полицаите, че е въоръжена и е простреляла човек до лятна къща в близост до Сталархолмен.
Полицията разположи постове при подстъпите към Стренгнес и Мариефред, както и към Сьодертеле. Вечерта влаковете между Сьодертеле и Стокхолм бяха претърсвани часове наред. Не бе открито дребно момиче нито със, нито без „Харли Дейвидсън“.
Едва в седем часа вечерта една полицейска кола забеляза изоставен „Харли Дейвидсън“, паркиран пред Стокхолмския панаир в Елвшьо, след което издирването бе продължено в Стокхолм. Полицаите в Елвшьо докладваха още, че са открили парче от кожено яке с емблемата на МК „Свавелшьо“. Когато разбра за тази улика, инспектор Бублански вдигна очилата на челото си и мрачно се загледа в мрака зад прозореца на кабинета си на Кунгсхолмен.
Целият ден бе белязан с мрачни събития. Отвличането на една от приятелките на Саландер, намесата на Паоло Роберто, последвалият умишлен палеж и откриването на гроба на дребен престъпник в гората около Сьодертеле. Накрая и невероятният хаос в Сталархолмен.
Бублански отиде в големия кабинет и се загледа в картата на Стокхолм и околностите му. Погледът му се плъзна към Сталархолмен, Нюкварн, Свавелшьо и накрая Елвшьо, четирите места, които се бяха прочули по различни причини. След това погледна Еншеде и въздъхна. Имаше неприятното чувство, че полицията изобщо не е в крак със събитията. Всъщност нищо не разбираше. Истината за убийствата в Еншеде май щеше да се окаже доста по-многопластова, отколкото бяха предполагали в началото.
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ НЯМАШЕ ни най-малка представа за случилото се в Сталархолмен. Той напусна Смодаларьо към три часа следобед. Спря на една бензиностанция и изпи едно кафе, докато се опитваше да проумее току-що чутата история.
Не очакваше да получи толкова много информация от Бьорк, който обаче категорично отказа да му помогне с последното парче от пъзела, като му разкрие шведската самоличност на Залаченко. Чувстваше се измамен. Историята изведнъж беше свършила, а Бьорк не желаеше да му каже каква е развръзката.
– Имаме уговорка – бе настоял Микаел.
– Изпълних моята част. Казах ти кой е Залаченко. Ако ти трябва още информация, ще се наложи да сключим нова сделка. Трябва да ми гарантираш, че няма да разкриваш името ми и че няма да има никакви последствия.
– Как бих могъл да ти дам подобни гаранции? Не отговарям за полицейското разследване, а рано или късно ще стигнат до теб.
– Не се притеснявам за полицейското разследване. Трябват ми гаранции, че никога няма да споменеш името ми във връзка с курвите.
Микаел забеляза, че Бьорк се притеснява повече да не бъде обвинен в търговия със секс услуги, отколкото в издаване на свръхсекретна служебна информация. Това показваше що за човек е.
– Вече ти обещах, че и дума няма да напиша за теб по този повод.
– Но сега искам да ми гарантираш, че няма да ме споменаваш и във връзка с историята около Залаченко.
Микаел нямаше намерение да му дава подобна гаранция. Можеше да му обещае анонимност, що се отнася до информацията за самия Залаченко, но не повече. Накрая се бяха разбрали да си помислят малко по въпроса, преди да продължат разговора си.
Докато Микаел седеше на бензиностанцията и пиеше кафе, имаше чувството, че отговорът му е под носа, но не може да го види. Бе толкова близо до развръзката, а не съумяваше да проясни мислите си. Накрая си спомни, че има още един човек, който може да хвърли светлина върху историята. Пък и в момента се намираше доста близо до Ерща. Погледна часовника си, бързо се изправи и потегли към Холгер Палмгрен.
ГУНАР БЬОРК се тревожеше. Срещата с Микаел Блумквист го бе изтощила напълно. Гърбът го болеше повече от всякога. Изпи три болкоуспокояващи таблетки и се изтегна на дивана в хола. Какви ли не мисли се въртяха в главата му. След около час стана, свари вода и извади чая „Липтън“. Седна на кухненската маса и се замисли.
Можеше ли да разчита на Микаел Блумквист? Бе изиграл картите си и сега съдбата му зависеше от добрата воля на журналиста. Същевременно обаче успя да запази най-важния детайл в тайна. Самоличността и същността на ролята на Зала в цялата история. Това бе изключително важен коз.