Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– Изглежда ми напълно луд. Рискува, като привлича вниманието върху себе си. Не ми звучи като поведение на професионалист.
– Но той е професионалист. Не е извършвал престъпления в Швеция и не е бил арестуван. Предоставихме му шведски паспорт, лична карта и име. Живееше в апартамент в предградията, за който плащаше тайната полиция. Но не можехме да му забраним да ходи по заведения или по жени. Можехме единствено да разчистваме след него. С него работих до 1985 година, когато получих ново назначение и Залаченко бе поет от друг служител.
– Каква беше ролята на Бюрман?
– Честно казано, от Бюрман нямаше полза. Не беше особено талантлив, а и не му беше мястото при нас. По чиста случайност се оказа въвлечен в историята със Залаченко. Работеше по случая в началото, и то от време на време, когато се нуждаехме от човек, който да се погрижи за правните формалности. Началникът ми разреши проблема с Бюрман.
– Как?
– По най-лесния възможен начин. Осигуриха му цивилна работа в адвокатска кантора, свързана с…
– „Кланг и Рейне“.
Гунар Бьорк погледна остро Микаел. После кимна.
– Бюрман не беше особено способен, но се справяше добре. През годините Сепо му възлагаше различни задачи, по-малки разследвания и така нататък. Затова може да се каже, че той също направи кариера благодарение на Залаченко.
– Къде се намира Зала днес?
Бюрман се поколеба за миг.
– Не знам. Контактите ми с него се разредиха след 1985 г., а през последните дванайсет години изобщо не съм го виждал. Последното, което чух, е, че е напуснал Швеция през 1992-ра.
– Очевидно се е върнал. Името му се споменава във връзка с търговия с оръжия, наркотици и трафик на секс робини.
– Не съм изненадан – въздъхна Бьорк. – Но не можеш да си сигурен дали става дума за същия Зала.
– Вероятността в тази история да има двама замесени, на име Зала, е минимална. Как е шведското му име?
Бьорк наблюдаваше Микаел.
– Не възнамерявам да ти кажа.
– Обеща да не увърташ.
– Искаше да знаеш кой е Зала. Разказах ти. Няма да ти разкрия и последния си коз, преди да съм напълно сигурен, че ще спазиш своята част от уговорката.
– Зала вероятно е извършил три убийства, а полицията преследва грешен човек. Ако мислиш, че ще спра дотук, без да узная истинското му име, дълбоко грешиш.
– Откъде знаеш, че Лисбет Саландер е невинна?
– Просто го знам.
Гунар Бьорк се усмихна на Микаел. Изведнъж се почувства много по-уверен.
– Мисля, че Зала е убиецът – рече Микаел.
– Грешиш. Зала никого не е застрелял.
– Откъде знаеш?
– Защото днес Зала е на шейсет и пет и е инвалид. Единият му крак е ампутиран и му е трудно да ходи. Не би могъл да търчи около Оденплан и Еншеде и да стреля по хората. Ако реши да убива някого, трябва да си поръча такси.
МАЛИН ЕРИКСОН СЕ УСМИХНА учтиво на Соня Мудиг.
– За това трябва да попитате Микаел.
– Добре.
– Не мога да обсъждам проучването му с вас.
– Но ако мъжът, когото наричат Зала, е вероятният извършител…
– Трябва да говорите с Микаел – повтори Малин. – Мога да ви помогна с информация за работата на Даг Свенсон, но не и по отношение на нашето разследване.
Соня Мудиг въздъхна.
– Разбирам. Какво можете да ми кажете за лицата от този списък?
– Само това, което Даг Свенсон е написал, но нищо за източниците. Обаче трябва да знаете, че Микаел е разговарял с около дузина от въпросните лица и ги е зачеркнал като вероятни извършители. Може би ще ви е от помощ.
Соня Мудиг кимна колебливо. „Не, няма да ми помогне. Полицията трябва да ги посети и разпита официално. Съдия. Трима адвокати. Няколко политици и журналисти… и колеги. Голяма веселба ще падне.“ Соня Мудиг си каза, че е трябвало да започнат с разпитите още в деня след убийството.
Погледът ѝ попадна върху едно от имената от списъка. Гунар Бьорк.
– Не е посочен адресът на това лице.
– Не.
– Защо?
– Работи в тайната полиция и адресът му е секретен. Но в момента е в болнични. Даг Свенсон така и не можа да се свърже с него.
– А вие успяхте ли? – усмихна се Соня Мудиг.
– Попитайте Микаел.
Соня Мудиг се бе загледала в стената над бюрото на Даг Свенсон. Размишляваше.
– Може ли да ви задам един личен въпрос?
– Заповядайте.
– Кой според вас е убил приятелите ви и адвокат Бюрман?
Малин Ериксон не отговори. Искаше ѝ се Микаел Блумквист да е тук и да отговаря на въпросите. Не ѝ беше приятно да я разпитва полицията, въпреки че нямаше какво да крие. Още по-неприятно ѝ беше, че не може да обясни какво точно бяха открили. След това чу гласа на Ерика Бергер зад гърба си.
– Изхождаме от факта, че целта на убийствата е била да се запуши устата на Даг Свенсон, но не знаем кой е извършителят. Микаел се е съсредоточил главно върху неизвестно лице на име Зала.