Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– Разказът ти започва да звучи като урок по история. Продължавай.
– Когато навършва двайсет години, Александър Залаченко получава първото си назначение в чужбина. Изпратен е в Куба. Това е един вид тренировка, а той все още е младши лейтенант. Остава там две години и преживява Кубинската криза и операцията в Залива на свинете.
– Добре.
– През 1963 г. се връща в Минск, за да продължи обучението си. След това бива изпратен на служба първо в България, а после в Унгария. През 1965-а е повишен в чин лейтенант и за първи път е позициониран в Западна Европа, в Рим, където остава в продължение на дванайсет месеца. Това е първата му работа под прикритие. Тоест пребивава в страната като цивилен с фалшив паспорт, без да поддържа каквато и да било връзка с посолството.
Микаел кимна. С нежелание осъзна, че историята бе завладяваща.
– През 1967 г. е преместен в Лондон. Там организира екзекуцията на един самоотлъчил се агент на КГБ. През следващите десет години се превръща в един от най-добрите агенти на ГРУ. Наистина принадлежи към елита на най-верните политически войници. Обучението му започва още през детските години. Владее отлично минимум шест езика. Представял се е за журналист, фотограф, специалист по реклама, моряк и какво ли не. Владее до съвършенство изкуството да оцеляваш, експерт е по дегизировка и заблуждаващи маньоври. Ръководи собствени агенти и организира или изпълнява собствени операции. Повечето от тях са били поръчкови убийства, извършвани основно в държави от Третия свят, но е имало и задачи, свързани с изнудване, отправяне на заплахи или други поръчки на началниците му. През 1969 г. става капитан, през 1972 – майор, а през 1975 – полковник.
– Как е попаднал в Швеция?
– Ще стигна и дотам. През годините се корумпира и започва да краде оттук-оттам. Злоупотребява с алкохол и се забърква в твърде много любовни истории. Всичко това е известно на началниците му, но той си остава техен любимец и му прощават дребните прегрешения. През 1976 г. му е възложена мисия в Испания. Няма нужда да навлизаме в подробности, но той се напива и прави грешка. Мисията се проваля, Залаченко внезапно изпада в немилост и е отзован в Русия. Не се подчинява и положението му се влошава още повече. Тогава ГРУ заповядва на един военен аташе от посолството в Мадрид да го открие и да го вразуми. Нещо обаче сериозно се обърква по време на разговора и Залаченко убива служителя на посолството. Изведнъж се озовава в патова ситуация. Изгорил е всички мостове зад гърба си и набързо решава да се откаже от шпионска дейност.
– Добре.
– Това се случва в Испания. Залаченко оставя няколко лъжливи следи – уж че е заминал за Португалия и е претърпял инцидент с лодка, както и че е избягал в САЩ. Всъщност заминава за най-невероятната страна в Европа. Пристига в Швеция, свързва се с тайната полиция и иска статут на бежанец. Всъщност постъпва доста умно, като се има предвид, че вероятността някой от патрулите на смъртта на КГБ или ГРУ да го потърси у нас е на практика нулева.
Гунар Бьорк замълча.
– И?
– Как би следвало да постъпи правителството, ако един от истинските топ шпиони на СССР внезапно дезертира и потърси политическо убежище в Швеция? Това се случи точно след идването на власт на правителството на буржоазната коалиция и бе едно от първите неща, които трябваше да обсъдим с новия министър-председател. Политиците страхливци, разбира се, искаха да се отърват от него по възможно най-бързия начин, но не искаха да го върнат в Съветския съюз, защото щяха да предизвикат нечуван скандал. Вместо това се опитаха да го препратят към САЩ или Англия, но Залаченко отказа. Не харесваше САЩ, а за Англия смяташе, че е една от малкото страни, в които Съветският съюз разполага с агенти по най-висшите етажи на разузнаването. Не искаше да замине за Израел, защото не обича евреите. С други думи, бе решил, че ще живее в Швеция.
Цялата тази история звучеше толкова невероятно, че Микаел се зачуди дали Гунар Бьорк не го лъже.
– Значи е останал в Швеция?
– Точно така.
– И сте го запазили в тайна?
– От години насам това е една от най-добре пазените военни тайни в Швеция. Работата е там, че имахме голяма полза от Залаченко. От края на седемдесетте до началото на осемдесетте години той бе диамантът в короната от дезертирали агенти, дори и в световен мащаб. Никога преди не се бе случвало да емигрира оперативен шеф на един от елитните отряди на ГРУ.
– Значи ви е продавал информация?
– Точно така. Изигра картите си добре и предаваше информацията на части, така че да му е най-изгодно. Благодарение на получените от него данни успяхме да разкрием един агент в щаба на НАТО в Брюксел. Даде ни и имената на наемни убийци в Анкара и Атина. Не знаеше кой знае колко за Швеция, но притежаваше информация за операции в чужбина, която ние на свой ред можехме да предоставяме на трети страни в замяна на услуги.