Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– Кой сте вие, че се представяте за приятел на Лисбет Саландер, и какво искате?
Микаел се облегна назад. Помисли малко.
– Холгер, не е нужно да ми казвате нищо. Но ви моля да ме изслушате, преди да решите дали да ме изхвърлите.
Палмгрен кимна леко и докуцука до стола срещу този на Микаел.
– Запознах се с Лисбет Саландер преди около две години. Наех я да извърши едно проучване за мен, за което за съжаление не мога да говоря. Посети ме в друго населено място, където живеех временно, и работихме заедно в продължение на няколко седмици.
Чудеше се какво да сподели с Палмгрен. Реши да се придържа максимално до истината.
– През този период се случиха две неща. Лисбет ми спаси живота. Освен това станахме много добри приятели за известно време. Опознах я и много я харесах.
Микаел му разказа за връзката им, без да се впуска в детайли. Обясни как отношенията им внезапно бяха приключили по Коледа преди една година, когато Лисбет бе изчезнала в чужбина.
После започна да разказва за работата си в „Милениум“, за убийствата на Даг Свенсон и Мия Бергман и как изведнъж се бе оказал замесен в преследването на един убиец.
– Разбрах, че журналистите са ви притеснявали напоследък, а и вестниците публикуват глупост след глупост. Сега мога единствено да ви уверя, че не съм тук в търсене на материал за поредната статия. Тук съм заради Лисбет в качеството си на неин приятел. Вероятно съм един от малкото хора в страната, които без колебание и без задни мисли застават на нейна страна. Вярвам в невинността ѝ. Смятам, че зад убийствата стои мъж на име Залаченко.
Микаел направи пауза. При споменаването на името Залаченко в очите на Палмгрен проблесна искра.
– Ако можете да ми дадете нещо, което да хвърли светлина върху миналото ѝ, то сега е моментът. Ако не желаете да ѝ помогнете, значи само ще съм си изгубил времето, но пък ще знам на чия страна сте.
Холгер Палмгрен не бе промълвил нито дума по време на разказа му. Но при последния коментар на Микаел в очите му отново се появи блясък. Усмихна се. Опита се да говори колкото се може по-бавно и по-ясно.
– Наистина искате да ѝ помогнете.
Микаел кимна.
Холгер Палмгрен се наведе напред.
– Опишете дивана във всекидневната ѝ.
Микаел също се усмихна.
– В редките случаи, когато съм я посещавал, съм виждал една протрита, мръсна и грозна антика. Бих предположил, че е от петдесетте. Има две безформени възглавници от кафяв плат с някакви жълти фигури. Платът е скъсан на няколко места и дунапренът се подава.
Холгер Палмгрен изведнъж се разсмя. Смехът му прозвуча по-скоро като хриптене. Погледна към д-р Сиварнандан.
– Във всеки случай е бил в апартамента ѝ. Смята ли докторът, че има някаква възможност гостът ми да получи кафе?
– Разбира се.
Д-р Сиварнандан се изправи и излезе от стаята. Спря на вратата и кимна на Микаел.
– Александър Залаченко – рече Холгер Палмгрен веднага след като лекарят затвори вратата.
Микаел се ококори.
– Името ви е известно?
Холгер Палмгрен кимна.
– Лисбет ми каза как се казва. Мисля, че е важно да разкажа тази история на някого… в случай че внезапно си отида от този свят, което не е кой знае колко невероятно.
– Лисбет? Откъде изобщо знае за съществуването му?
– Това е баща ѝ.
В първия миг на Микаел му бе трудно да проумее какво му казва Холгер Палмгрен. След това думите достигнаха до съзнанието му.
– Какво, по дяволите, ми казвате?
– Залаченко пристига в Швеция през седемдесетте като политически бежанец. Така и не разбрах напълно историята, а и Лисбет никога не беше особено словоохотлива на тази тема. Всъщност изобщо не искаше да говори за това.
Актът ѝ за раждане. Баща – неизвестен.
– Залаченко е баща на Лисбет – повтори Микаел.
– Разказа ми какво се е случило един-единствен път за всичките години, през които я познавам. Това се случи около месец преди да получа удар. Разбрах следното. Залаченко се появява за първи път в средата на седемдесетте. Запознава се с майката на Лисбет през 1977 г., събират се и от връзката им се раждат две деца.
– Две?
– Лисбет и сестра ѝ Камила. Близначки са.
– Мили боже, искате да ми кажете, че има още една като нея.
– Много са различни. Но това е съвсем друга история. Майката на Лисбет всъщност се казва Агнета София Шьоландер. Тя е на седемнайсет, когато се запознава с Александър Залаченко. Не знам как точно са се срещнали, но доколкото разбрах, е била доста безволево момиче, лесна плячка за един по-възрастен и опитен мъж. Залаченко успява силно да я впечатли и тя хлътва до уши по него.