Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2

БУБЛАНСКИ СЕ СРЕЩНА СЪС СОНЯ МУДИГ на чаша кафе и сандвич в кафене „Уейнс“ на улица Васагатан в осем часа вечерта. Соня никога преди не бе виждала началника си толкова мрачен. Информира я за всичко случило се през деня. Тя дълго остана мълчалива. Накрая сложи ръката си върху неговата. За първи път го докосваше, а намеренията ѝ бяха чисто приятелски. Той се усмихна тъжно и я погали по ръката също така приятелски.

– Може би трябва да се пенсионирам – рече той.

Тя му се усмихна с разбиране.

– Разследването върви към пълен провал – продължи Бублански. – Съобщих на Екстрьом за всички събития от днешния ден, а той ми каза да съм постъпел както намеря за добре. Съвсем се е отчаял.

– Не искам да говоря лошо за началниците си, но Екстрьом може да върви по дяволите.

Бублански кимна.

– Официално те връщат в разследването. Подозирам, че няма да ти се извини.

Тя вдигна рамене.

– Чувствам се така, сякаш цялото разследване лежи единствено на нашите плещи – рече Бублански. – Фасте изхвърча бесен сутринта, а мобилният му телефон е изключен цял ден. Ако се появи, ще трябва да се срещна с него.

– По-добре да стои настрана от разследването. Какво ще стане с Никлас Ериксон?

– Нищо. Исках да го арестувам и да му повдигна обвинения, но Екстрьом не посмя. Изритахме го, а аз се срещнах с Драган Армански и проведох сериозен разговор с него. Прекратихме сътрудничеството с „Милтън“, което за жалост означава, че ще изгубим и Сони Буман. Той е способен полицай.

– Как го прие Армански?

– Беше съсипан. Най-интересното е, че…

– Какво?

– Армански каза, че Лисбет Саландер изобщо не е харесвала Никлас Ериксон. Спомни си, че преди няколко години го посъветвала да го уволни. Казала му, че е отрепка, но отказала да обясни защо. Армански, разбира се, не я послушал.

– Ясно.

– Кърт все още е в Сьодертеле. Всеки момент ще обискират дома на Карл-Магнус Лундин. Йеркер е зает с изравянето на парчетата от трупа на постоянния клиент на затворите Кенет Густавсон Скитника край Нюкварн. Малко преди да дойда, ми се обади, че и в другия гроб също има труп. Ако се съдело по дрехите, най-вероятно бил на жена. Предполагат, че е погребана по-отдавна.

– Гробище в гората. Ян, тази история е доста по-зловеща, отколкото си мислехме в началото. Предполагам, че не подозираме Саландер за убийствата в Нюкварн.

Бублански се усмихна за първи път от часове.

– Не. Поне за тях не. Но тя със сигурност е въоръжена, а и е простреляла Лундин.

– Искам да отбележа, че го е простреляла в ходилото, а не в главата. Може би това няма кой знае какво значение в случая с Маге Лундин, но досега се водехме от убеждението, че извършителят на убийствата в Еншеде е отличен стрелец.

– Соня… Това е пълна лудост. Маге Лундин и Сони Ниеминен са двама закоравели престъпници с километрични досиета. Вярно е, че Лундин е качил няколко килограма и не е в най-добрата си форма, но въпреки това е опасен. А Ниеминен е брутален дявол, който всява страх и у едри печени мъжаги. Не мога да разбера как едно кльощаво момиче като Саландер е успяло да ги смели от бой по този начин. Лундин е сериозно пострадал.