Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– Хм.
– Не че не си го е заслужил. Но не разбирам как се е случило.
– Ще я попитаме, като я открием. Все пак е документирано, че е склонна към насилие.
– За мен събитията в двора на лятната къща на Бюрман са необясними. Дори Кърт Свенсон би се побоял да се бие с тези двамата, и то поотделно. А той не е от хората, които се церемонят с престъпниците.
– Въпросът е дали е имала причина да се нахвърли върху Лундин и Ниеминен.
– Само момиче срещу двама психопати и пълни идиоти в двора на празна вила. Мога веднага да ти дам няколко причини – рече Бублански.
– Възможно ли е някой да ѝ е помогнал? Там да е имало и други?
– Няма улики, които да подкрепят подобна версия. Саландер е била в къщата. Има извадена чаша за кафе. Освен това разполагаме с показанията на седемдесет и три годишната Ана Виктория Хансон, която е местният страж и забелязва всички появили се в местността. Кълне се, че единствените хора, минали по пътя, са Саландер и двамата господа от Свавелшьо.
– Как е влязла във вилата?
– С ключ. Предполагам, че го е взела от апартамента на Бюрман. Спомняш ли си…
– …прерязаната лента. Да. Младата дама си я бива.
Соня Мудиг забарабани с пръсти по масата и смени темата.
– Сигурно ли е, че Лундин участва в отвличането на Мириам Ву?
Бублански кимна.
– Паоло Роберто разгледа албум със снимки на три дузини рокери. Веднага го посочи, без грам колебание. Твърди, че това е мъжът, когото е видял в склада край Нюкварн.
– А Микаел Блумквист?
– Не успях да се свържа с него. Не си вдига мобилния.
– Ясно. Външността на Маге Лундин отговаря на описанието на нападателя от Лундагатан. Следователно можем да заключим, че МК „Свавелшьо“ е бил по петите на Саландер известно време. Защо?
Бублански махна с ръце.
– Дали Саландер не е живяла в лятната къща на Бюрман през цялото време, докато я издирваме? – зачуди се Соня Мудиг.
– Мина ми тази мисъл. Но Йеркер не смята така. Къщата, изглежда, не е обитавана скоро, а и свидетелят ни твърди, че се е появила в района тази сутрин.
– Защо е отишла там? Съмнявам се да е имала среща с Лундин.
– Едва ли е имала среща. Сигурно е търсела нещо. Единственото, което открихме, бяха няколко папки, в които Бюрман е събирал материали по собственото си проучване за Лисбет Саландер. Има всякакви документи на социалните служби, Агенцията за контрол на попечителите, както и училищни досиета. Няколко папки обаче липсват. Имат номера на гърба. Разполагаме с 1, 4 и 5.
– Значи втората и третата ги няма.
– А и тези с номера след пет, ако е имало такива.
– Това навежда на един въпрос. Защо ѝ е на Лисбет Саландер да търси информация за самата себе си?
– Мога да се сетя за две причини. Или иска да скрие нещо, което Бюрман е написал за нея, или иска да разбере нещо. Има още един въпрос обаче.
– Да?
– Защо му е на Бюрман да извършва задълбочено проучване за нея и да го крие в лятната си къща? Саландер, изглежда, е открила папките на тавана. Като неин попечител е трябвало да управлява финансите ѝ и така нататък. Ако се съди по съдържанието на папките обаче, той е бил обзет от идеята да открие всеки детайл от живота ѝ.
– Бюрман става все по-подозрителен. Мислех си за това, докато разглеждах имената от списъка с клиенти на проститутки, направен от „Милениум“. Очаквах и неговото име да присъства в него.
– Уместно предположение. Бюрман имаше голяма колекция от садистична порнография, която открихме в компютъра му. Струва си да помислим над това. Откри ли нещо?
– Не съм напълно сигурна. Микаел Блумквист в момента разговаря с лицата от списъка, но според онова момиче, Малин Ериксон, не е попаднал на нищо интересно. Ян… Трябва да ти кажа нещо.
– Какво?
– Не мисля, че Саландер е извършила всичко това. Имам предвид убийствата от Еншеде и Оденплан. И аз като всички останали бях напълно сигурна, когато започнахме, но вече не го вярвам. Не мога да обясня защо.
Бублански кимна. Осъзна, че е съгласен със Соня Мудиг.
РУСИЯТ ВЕЛИКАН се разхождаше напред-назад в дома на Маге Лундин в Свавелшьо. Спря до кухненския прозорец и се загледа в пътя. Трябваше вече да са се върнали. Сърцето му бе свито. Нещо не беше наред.
Не му допадаше и да стои сам в къщата на Маге Лундин. Все пак този дом му беше непознат. В таванската му стая ставаше течение, а цялата къща неприятно скърцаше. Опита се да се отърси от тревогата. Русият великан знаеше, че е глупаво, но мразеше да е сам. Изобщо не се страхуваше от хора от плът и кръв, но намираше, че в празните къщи в провинцията има нещо неописуемо зловещо. Множеството звуци подхранваха въображението му. Не можеше да прогони чувството, че някакво тъмно зло го наблюдава през процеп във вратата. Понякога му се струваше, че чува нечие дишане.