Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
На всичкото отгоре каската непрекъснато ѝ падаше над очите, въпреки че я бе подплатила с парче от дебелото кожено яке на Сони Ниеминен.
Не посмя да спре, за да я нагласи, защото се страхуваше, че няма да успее да задържи мотора изправен. Бе прекалено дребна, за да достигне земята с крака, и се боеше, че мотоциклетът може да падне. В такъв случай никога нямаше да успее да го вдигне отново.
Задачата ѝ се улесни, когато излезе на по-широкия чакълест път, който водеше до вилната зона. Когато след няколко минути излезе на главния път за Стренгнес, се престраши да пусне кормилото с една ръка и да нагласи каската си. След това даде газ. Измина разстоянието до Сьодертеле за рекордно кратко време, като се усмихваше щастливо през целия път. Малко преди Сьодертеле срещна две шарени коли с включени светлини.
Най-умно би било да зареже мотора още в Сьодертеле и да се качи като Ирене Несер на влака за Стокхолм, но Лисбет Саландер не можа да устои на изкушението. Излезе на Е 4 и отново настъпи газта. Следеше старателно да не превишава позволената скорост или поне да не е с много, но въпреки това имаше усещането, че пада свободно във въздуха. Едва когато стигна до Елвшьо, свърна от шосето. Намери пътя до местния панаир и успя да паркира, без чудовището да падне на земята. С тъга заряза мотоциклета и каската с парчето от якето на Сони Ниеминен и отиде пеша до железопътната гара. Съвсем бе измръзнала. Слезе след една спирка на „Сьодра“, разходи се до апартамента си до Мусебаке и се излегна във ваната.
– ИМЕТО МУ Е Александър Залаченко – рече Гунар Бьорк. – Но на практика не съществува. Не е регистриран.
„Зала. Александър Залаченко. Най-накрая разполагам с име.“
– Кой е той и къде бих могъл да го намеря?
– Не е човек, когото би искал да срещнеш.
– Вярвай ми, страшно много държа да се срещна с него.
– Информацията, която ще ти дам, е секретна. Ако се разбере, че си я получил от мен, ще ме осъдят. Това е една от най-големите тайни на всички институции, заети със защитата на Швеция. Надявам се, че разбираш защо е толкова важно да ми гарантираш анонимност.
– Вече ти обещах.
– Достатъчно възрастен си, за да си спомняш Студената война.
Микаел кимна. „Давай по същество.“
– Александър Залаченко е роден през 1940 година в Сталинград, в бившия Съветски съюз. Когато е на една година, Хитлер започва осъществяването на плана „Барбароса“ и офанзивата на Източния фронт. И двамата родители на Залаченко загиват във войната. Поне така мисли той самият. Не знае какво точно се е случило по това време. Най-ранните му спомени са от сиропиталището в Урал.
Микаел кимна, за да му покаже, че следи историята.
– Сиропиталището се намира в един гарнизонен град и е поддържано от Червената армия. Може да се каже, че Залаченко още в ранна възраст получава военно обучение. Все пак става дума за най-страшните години от управлението на Сталин. След разпадането на Съветския съюз на бял свят излязоха много документи за провеждането на различни експерименти с цел създаването на специално обучена елитна войска от сираци, възпитавани от държавата. Залаченко е такова дете.
Микаел кимна.
– Ще се опитам да съкратя дългата му биография. Когато е на пет години, го изпращат в армейско училище. Оказва се, че е много талантлив. През 1955-та, когато е на петнайсет, продължава обучението си във военното училище в Новосибирск. Заедно с две хиляди други кадети получава обучение, характерно за спецназ, тоест за елитните руски войски.
– Добре. Бил е смел войник още като дете.
– През 1958 г., когато е на осемнайсет, е преместен в Минск и продължава да бъде обучаван от ГРУ. Знаеш ли какво е ГРУ?
– Да.
– Пълното му наименование е Главное разведывательное управление, или Военно разузнавателно управление, пряко подчинено на най-висшето ръководство на армията. ГРУ не бива да се бърка с КГБ или с тайната цивилна полиция.
– Знам.
– Филмите за Джеймс Бонд обикновено представят именно служителите на КГБ като основните шпиони в чужбина. В действителност КГБ отговаря за вътрешната сигурност на държавата, за концентрационните лагери в Сибир и за разстрела на противниците на режима с куршум в тила в мазето на затвора на Лубянка. ГРУ най-често извършва шпионаж и операции в чужбина.