Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Занаятчиите имаха свои гилдии, крадците — също: тяхната се наричаше Шегаджиите. Но докато благородниците имаха титлите си по рождение, мъжете, преследвали и постигнали богатството си чрез търговия, разполагаха само с разум и воля. От време на време някои от тях се съюзяваха, за да създават търговски синдикати, но повечето бяха независими бизнесмени — без съдружници и с много съперници.
Малко бяха оцелелите в трудната борба. Те трудно намираха съмишленици, поели като тях трудния път на търговията, с които да споделят гордостта от постигнатото и да се похвалят с богатството и търговската си обиграност. Имаше и такива като търговеца Хелмут Гриндъл, когото Ру бе срещнал по пътя за Крондор — хора скромни, които избягваха показността, като че ли вниманието към тях криеше опасност да разруши състоянието им. Но повечето предпочитаха да крещят за успеха си, строяха огромни и богати къщи, съперничещи си с тези на благородниците из града. Така се бе променил през годините и характерът на Търговския квартал.
Все повече и повече богати търговци търсеха имот в района и цената на земята бе нараснала толкова, че сега малкото магазини в Търговския квартал бяха собственост на онези, които живееха там, защото наемите бяха извънредно високи. Имаше няколко малки магазини и складове — наследствени имоти от поколения, и сегашните им собственици продължаваха да предлагат стоки и услуги за жителите на района — хлебар на едната улица, обущар — на другата. Те отстъпваха все по-бързо място на магазини, специализирани в продажбата на луксозни предмети за богаташите: скъпоценни камъни, бижута, модни и скъпи дрехи, редки стоки. Онези, които живееха сега в Търговския квартал, бяха почти без изключение много богати търговци с финансови империи, широко разгърнати из провинцията и далечните градове. Наближаваше времето, когато и последните скромни занаятчии и търговци нямаше да устоят на изгодните предложения да продадат собствеността си и да се преместят в по-далечни квартали или в предградията, в разширяващата се част извън старите крепостни стени.
Сградата, където се помещаваше кафене „Барет“, беше на ъгъла на улица, известна под името „Пътя на Арута“, кръстена в чест на покойния принц на Крондор, бащата на краля — но местните жители все още я наричаха „Пътя към пясъчния бряг“ или „Мелничарското шосе“, защото някога бе водила до отдавна разрушена мелница. Кафенето беше във високо триетажно здание с широки врати, излизащи на две улици. На всяка от тях стоеше келнер с бяла блуза, черни панталони, ботуши и престилка на синьо-бели райета.
На отсрещните ъгли се намираха кръчма, къща на корабен търговец и диагонално срещу кафенето — изоставен дом. Някога той бе чудесен, може би един от най-хубавите в Крондор, но нещастие бе отнело на собственика почти всичко. Миналата слава вехнеше сред лющеща се боя, изпочупени прозорци, липсващи керемиди и все по-голяма мръсотия.
— Може би някой ден ще купя тази къща и ще я оправя — каза Ру.
— Не се съмнявам, Ру — усмихна се Ерик.
Двамата приятели минаха покрай келнера, застанал на вратата, и влязоха в непретенциозна приемна с няколко красиви тапицирани стола; тя бе отделена от главната зала на кафенето с дървен парапет. В средата, между перилата, седеше мъж, облечен като другите двама пред входа. Неговата престилка обаче бе черна.
Мъжът втренчи поглед в Ерик, после погледна Ру и каза:
— Какво обичате?
— Идваме при Себастиан Лендер — каза Ерик.
Мъжът кимна.
— Последвайте ме, моля. — Обърна се и тръгна през главната зала на кафенето.
Младежите го последваха. Минаха през обширна зала, запълнена с малки масички, някои от които заети от клиенти, пиещи кафе; келнерите сновяха между тях с поръчките. Почти в средата имаше широка стълба, водеща към балкона, който беше нещо като втори етаж. По този начин високо издигащият се таван оставаше открит към главната зала. Ру вдигна глава и видя, че всъщност трети етаж няма — това впечатление по-скоро се създаваше от редицата високи прозорци, намиращи се над балконския етаж. В резултат на архитектурното решение кафене „Барет“ беше една добре построена и много светла сграда. Стигнаха до перилата на балкона, които бяха високи до кръста, и келнерът каза:
— Моля, изчакайте тук.
После мина през част от перилата, окачена на панти, подобно на врата, и се отправи към една маса в дъното на помещението. Ру посочи и Ерик вдигна очи.