Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Иззад няколко завеси, като по магия, се появиха момичета. Всички бяха облечени скромно, като другите две, които се грижеха за мъжа в залата — с широки роби от лека материя. Това, че бяха покрити от глава до пети, никак не криеше сладострастните извивки на телата им, докато пристъпваха, за да поздравят гостите.
Всеки се оказа между две момичета, които го водеха към кресло или диван, като му позволяваха да избере къде ще му е по-приятно и удобно, за да се отпусне — седнал или полегнал. Преди да разбере, Ру беше заведен до близкия диван и леко побутнат върху него, главата му бе положена удобно на високата мека облегалка, а едно от момичетата му подаде бокал с искрящо вино; другото започна да разтрива енергично мускулите на раменете му.
— Когато сте готови — каза Джамила, — момичетата ще ви покажат стаите ви.
Джедоу, прегърнал с могъщата си ръка една млада жена през кръста, я притегли към себе си и шумно я целуна.
— Хора и богове, умрял съм и съм се пренесъл в рая!
Това предизвика силен смях. Ру се отпусна напълно и позволи лекият допир на женските ръце да го освежи — не се бе чувствал така добре от години.
2.
Вкъщи
Ру се прозя.
Тялото до него се размърда под белите чаршафи и той си спомни къде се намира. Усмихна се, припомняйки си предната нощ, протегна ръка под чаршафите и помилва гърба на младата жена. Не бе мислил за нея като за курва. Думата подхождаше много повече на онези мърли, които се влачеха след войнишките лагери, или за жените, които се навеждаха и подвикваха от балконите в Бедняшкия квартал на Крондор и подхвърляха гнусни намеци и обиди към работниците и моряците, минаващи отдолу. Но тези тук бяха дами, за каквито не беше си и мислил.
Изглеждаха добре образовани, ласкави и внимателни, с впечатляващо безукорни маниери и освен това — както бе открил Ру през нощта — с фантазия и страстно желание в леглото. Младата жена му показа много неща, които доставиха истинско удоволствие и на двамата, и това бе повече, отколкото бе научил от момичетата, преминали през леглото му досега. От нея се носеше прекрасен аромат — тя миришеше на цветя или на някаква подправка. Почувства, че отново се възбужда, и с усмивка притисна тялото й до себе си.
Момичето се събуди и дори да й беше неприятно, че я будят с нетърпение и страст, го прикри с невероятно умение. Изглеждаше наистина щастлива, че Ру е до нея.
— Добро утро — каза тя с широка усмивка и прокара пръсти надолу по корема му. — Какъв хубав начин за събуждане.
Ру я прегърна и си помисли, че е голям късметлия. Не се самозалъгваше за външния си вид — беше недодяланото момче от Рейвънсбърг, успяло да спи с две от момичетата в града преди да трябва да избяга. Знаеше, че ако има достатъчно време, може и да очарова някое, макар и рядко да опитваше. Но сега беше изпълнен с живот, имаше злато в кесията и жена, която го караше да се чувства красив. Началото на деня беше чудесно.
По-късно се сбогува с момичето и се сети, че не е сигурен дали се казва Мери, или Мари. Слезе долу и откри Ерик, вече облечен, да го чака в преддверието, погълнат в разговор с изключително красива блондинка.
— Готов ли си да тръгваме? — попита той.
— А другите? — попита Ру.
— Ще се срещнем с тях, когато се върнем от Рейвънсбърг, или поне аз ще направя така. — И стана, без да пуска ръката на момичето.
Нещо в поведението му странно порази Ру и на излизане от публичния дом той подхвърли:
— Изглежда, доста си се сближил с тази красавица.
— А, няма такова нещо — изчерви се Ерик. — Тя е…
— Курва — след кратко мълчание допълни Ру.
В този сутрешен час градът беше пълен с хора и двамата криволичеха из навалицата.
— Да — тихо каза Ерик. — Но мисля, че прилича повече на дама.
— Платени са добре, това е сигурно — вдигна рамене Ру. Сега мислеше за олекналата си кесия и пресмяташе разходите срещу това, което бе получил в замяна. Реши, че трябва да стопанисва капитала си малко по-внимателно и грижливо. Можеше да се намерят и много по-евтини курви.
— Сега накъде? — попита той.
— Трябва да говоря със Себастиан Лендер.
Лицето на Ру просветна. Къщата, където се намираше кафене „Барет“, беше едно от местата, където искаше да отиде, за да почувства атмосферата на предприемачите, които въртяха своя бизнес. За него това беше основателна причина за едно посещение.
Навлязоха в градския район, който наричаха Търговския квартал, макар че тук имаше не повече търговски канцеларии, отколкото в другите части на Крондор. Забележителното в Търговския квартал бяха десетките богатски къщи, издигнати над или зад магазините, осигурили състоянието на собствениците им. Тук живееха най-много влиятелни хора без благороднически титли.