Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Над тях, на втория етаж, седяха няколко мъже.
— Посредниците — каза Ру.
— Откъде знаеш?
— Чух някои неща — каза приятелят му.
Ерик се засмя и поклати глава. Вероятно го бе научил от Хелмут Гриндъл, търговеца, с когото пътуваха, когато пристигнаха за пръв път в Крондор. Ру и Гриндъл бяха обсъждали много търговски въпроси и макар че някои от тях Ерик намираше за интересни, по-често му беше направо скучно.
Миг по-късно приближи внушително изглеждащ човек, облечен в очевидно скъпа риза, със сако и вратовръзка. Огледа внимателно двамата младежи, застанали пред него, и възкликна:
— Не може да бъде! Младият фон Даркмоор и господин Ейвъри, ако не се лъжа.
— Да, господин Лендер — отвърна Ерик, а Ру кимна. — Получихме помилване.
— Доста необичайно — каза Лендер и кимна на келнера да отвори вратата между перилата, за да минат. — Само на членове на „Барет“ е позволено да минават през този вход. — Той посочи с ръка на Ерик и Ру да седнат на една празна маса наблизо, после нареди на келнера:
— Три кафета. — Погледна младежите и попита: — Днес яли ли сте нещо?
Леко притеснени, те му отвърнаха отрицателно и той добави:
— Донеси и кифлички, сладко, мед и едно плато със сирена и наденици. — Келнерът забързано се отдалечи, а Лендер продължи: — След като сте помилвани, очевидно се нуждаете от правните ми услуги или може би ме търсите в качеството ми на нотариус?
— Не съвсем — отвърна Ерик. — Идвам да ви платя хонорара.
Лендер запротестира, но Ерик каза:
— Преди отказахте да вземете златото, но макар че загубихте делото, отново сме тук, живи и здрави, и смятам, че сте заслужили възнаграждението си. — Той извади кесията си и я сложи на масата. Чу се плътният звук на златни монети.
— Вие сте забогатели, млади господа — каза Лендер.
— Това е заплата за службата ни при принца — каза Ру.
Лендер повдигна рамене, отброи петнайсет златни монети и върна кесията на Ерик.
— Достатъчно ли е това? — попита Ерик.
— Ако бях успял, щяхте да ми дължите петдесет — отвърна Лендер. В този момент донесоха кафето.
Ру никога не бе харесвал кафе, така че сръбна само от учтивост и остави чашата встрани, като се готвеше да я забрави. Но за негова изненада, вместо горчивия вкус, който бе опитвал преди, черната течност бе вкусна и много ароматична.
— Добро е! — измърмори той.
— Наистина — засмя се Ерик, докато отпиваше.
— Кешийско е — обясни им Лендер. — Много по-добро от това, което се отглежда в Кралството. По-ароматично и не толкова горчиво. — Махна с ръка. — „Барет“ е първото заведение в Крондор, специализирано в различни видове хубаво кафе, и твърде далновидно основателят предпочете да направи първото си заведение тук, в сърцето на Търговския квартал, и се отказа от традицията да го продава само на благородниците.
Ру веднага наостри уши; историите за успех го привличаха.
— И защо е решил така? — полюбопитства той.
— Защото благородниците трудно допускат някого до себе си, очакват големи намаления и рядко плащат навреме.
— Чувал съм за това от търговците на вино у дома — засмя се Ру.
— Господин Барет разбираше, че местните богати търговци — продължи Лендер — често се нуждаят от място извън домовете или канцелариите си, където да обсъждат сделките си по време на обеда или вечерята си, без да ги смущава кръчмарска шумотевица.
Ерик кимна в знак на съгласие — бе прекарал доста години в кръчмата на хана, където беше живял и работил като хлапак.
— Така се появи кафене „Барет“, което процъфтя още от първата седмица на откриването си. Отначало като по-скромно заведение, то съществува вече седемдесет и пет години, а на това място — вече шейсет.
— Какво ще кажете за посредниците, за синдикатите и… за вас? — попита Ру.
Лендер се поусмихна. В това време донесоха поднос с горещи кифли, шунка, сирене и плодове, заедно с панички конфитюри, мед и масло.
Внезапно огладнял, Ру взе една кифличка, намаза я с масло и мед и лакомо започна да се храни, докато Лендер обясняваше:
— Някои от хората, които нямат канцеларии, използуват това място по цял ден, за да въртят бизнес, и за да е доволен господин Барет, постоянно поръчват кафе и храна. Това като че ли е по-добре, отколкото да се гледат през празните маси между обяда и вечерята. Някои от масите господин Барет е запазил за постоянните си гости.
— Така се създаде първия синдикат и предприемачески съюз. Те се нуждаят от представител — той сложи ръка на гърдите си и се поклони леко, — така че юристите и хората, занимаващи се с различен вид дела в съда, са добре дошли в това заведение. Когато стана многолюдно, синът на основателя се премести в това помещение, остъкли третия етаж и направи зона, запазена изключително за членове, и нещата продължиха своя ход. — Той посочи втория парапет. — Някои членове се принудиха да използуват този край на основния етаж, като поставиха допълнителна бариера. Сега новодошлият трябва да купи място в залата за някой синдикат или посредническа фирма, или рискува да не намери маса за сядане, когато дойде за разговор по работа.