Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Посегнали стражите към мечовете си, но Салих се затичал към портите, изскочил навън и видял пред нея цялата мъжка половина на племето си, повече от хиляда воини, целите в стоманени ризници, с копия и бляскави мечове в ръцете — майка му ги била изпратила да го подкрепят. Разказал им той набързо за станалото. Те слезли от конете, оголили мечовете, влезли при Самандал. А той още седял на трона, не ги поглеждал, много бил гневен на Салих. Стражите му не били готови за такава схватка. Те се разбягали, а Салих хванал цар Самандал и го завързал…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН И ТРИЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че когато разбрала, че баща й е пленен, царкиня Джаухара избягала на някакъв остров. Качила се на високо дърво и се скрила в клоните му.
А когато двете дружини се сбили, някои от стражите на цар Самандал успели да избягат. Видял ги Бадр Басим, запитал ги защо бягат, и те му съобщили за станалото. Той се изплашил за живота си и си рекъл: „Тази размирица стана заради мене! Сега всички мен ще търсят!“ Решил да избяга. Сляпата съдба го отвела на същия остров, при същото дърво. Отпуснал се момъкът на сянка да си почине. Легнал по гръб, погледнал нагоре и погледът му се срещнал с погледа на Джаухара. „Ако предчувствието ми не ме лъже, това ще да е дъщерята на цар Самандал!“, рекъл си той. „Ако не е тя — тази е по-хубава от нея! Ако е тя — ще я поискам от нея самата! Нали затова съм дошъл!“ Изправил се и викнал:
— Коя си ти, възжелана? Кой те е довел тук?
Огледала Джаухара Бадр Басим, видяла, че е като месец, изплувал иззад черен облак, със стройна снага и приятна усмивка, и рекла:
— Хубавецо! Аз съм Джаухара, дъщерята на цар Самандал! Избягах тук, защото Салих и дружината му избиха хората на баща ми, а него самия плениха!
„Щом са пленили баща й, значи вече съм достигнал каквото търсех!“, помислил си Бадр Басим и рекъл:
— Слез, господарке! От страст по теб съм изгорен, от погледа ти съм пленен! Тази размирица е заради теб и мен! Аз съм Бадр Басим, царят на персите! Оставил съм царството си заради тебе! Слез при мен, ще отидем в бащиния ти дворец, ще помолим вуйчо ми Салих да пусне пленника си, а ние ще се оженим според закона!
А царкинята си помислила: „Значи заради този нищожен разбойник стана цялата работа! Ако не измисля някаква хитрост, той ще постигне каквото му се ще, защото влюбеният не се отказва от целта си, каквото и да го правиш!“
— Господарю, светлина на очите ми, ама ти ли си цар Бадр Басим, синът на царица Джуланнар? — заговорила тя.
— Аз, господарке! — отговорил той.
— Аллах свали баща ми и му отне царството! — продължила тя. — Нека никога не се връща от плен, щом ми търси по-голям хубавец от тебе! За бога, та той е изгубил ум и разум!… Ако обичта ти се побира в шепа, моята е по-голяма и от обятие!
Слязла тя от дървото, прегърнала го и го зацелувала. Бадр Басим още повече я обикнал, въобразил си, че и тя се е влюбила в него, запрегръщал я, зацелувал я. Притиснала го тя към гърдите си, произнесла някакви неразбираеми думи, изплюла се в лицето му и рекла:
— Излез от човешкия си образ и се превърни в красива бяла птица с червена човка и червени крака!
И не била свършила още думите си, когато цар Бадр Басим се превърнал в птица, най-красивата сред най-красивите птици, потръпнал и застанал на двата си крака, като гледал учудено Джаухара. Точно тогава случайно се появила Марсина, неволницата на царкинята. Джаухара я викнала и й рекла:
— За бога, ако не се боях за живота на баща си, щях да го убия! Тази размирица е родена в неговата глава! Отведи го на Жадния остров и го остави там да умре от жажда!
Взела неволницата птицата, отнесла я на Жадния остров, понечила да си тръгне, но после си рекла: „Който носи такава хубост и прелест, не заслужава смърт от жажда!“ Взела го от Жадния остров и го отнесла на остров с много дървета, плодове и потоци, оставила го там и се върнала при господарката си.
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ТРИЙСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че когато Салих пленил цар Самандал и го отвел със себе си, потърсил Джаухара, но не я намерил. Върнал се при майка си и запитал: